Консервативно лечение на туморите

Компартиментен модел на туморния растеж

Един тумор се състои от 4 функционални клетъчни компартимента (пространства):

• Пролиферативан "pool" (басейн): растежна фракция ("growth fraction"): това е дялът от клетки, които в момента се делят активно в рамките на клетъчния цикъл. Тъй като действието на цитостатиците е обратнопропорционално на туморната маса, то големите тумори предварително трябва да бъдат отстранявани - оперативно или чрез облъчване. При по-нисък брой на туморните клетки "growth fraction" (растежната фракция) е относително висока, което създава условия за добро химиотерапевтично повлияване. На тази основа почива принципът на т. нар. адювантна химиотерапия, т.е. профилактична цитостатична терапия след проведена радикална операция на злокачествен тумор с цел да бъдат елиминирани клинично неустановимите микрометастази.

• "Pool" на клетките в покой: това са клетки, които временно са излезли от клетъчния цикъл и в момента се намират във фаза G₀. Тъй като повечето цитостатици представляват отрови за пролифериращите клетки, а към пролиферационното пространство принадлежи само част от туморните клетки, то намиращите се във фазата на покой елементи не се повлияват от химиотерапията. Те обаче пак могат да преминат към пролиферационния "pool" (recruitment / вербуване), което налага химиотерапията да бъде повтаряна отново и отново (това е смисълът на реиндукционната терапия).

• Клетки, загубили способността да се делят
• Мъртви клетки

Туморният растеж не е експоненциален: в началото растежната крива има стръмен ход (бързо удвояване на туморните клетки, фракция на бърз растеж). С нарастване на туморната маса кривата придобива полегат ход (фракция с намаляващ растеж).

• Циклична специфика на цитостатиците: различните цитостатици увреждат клетки в определена фаза на цикъла: антиметаболитите действат на S - фазата, отровите на делителното вретено - на М  фазата, алкилиращите субстанции - на всичките 4 фази, други препарати са фазовонеспецифични (например Daunorubicin).
• Хипотезата за клетъчната смърт на Skipper допуска, че: цитостатиците действат според кинетика (т.е. по функция) от първи порядък. Това означава, че броят на унищожените клетки не е абсолютна величина, а винаги една константна процентна част. Например: Ако от една цитостатична доза бъдат елиминирани 90% от туморните клетки, то от една туморна маса от 10¹² остават още 10¹¹ . За да може броят на туморните клетки постоянно да бъде редуциран, трябва да последва по-нататъшно лечение
• Полихимиотерапия: комбинацията от подходящи цитостатици обикновено е по-ефективна, отколкото монотерапията, и противодейства на вторичното развитие на резистентност. Изискванията към полихимиотерапията са:
  • Терапевтично превъзходство по отношение на всяка една субстанция
  • Еднаква или по-ниска токсичност при превъзхождаща противотуморна ефективност

Пример: терапия на острата лимфобластна левкоза (ALL) в детска възраст: