Нощен страх

Обща характеристика

Диагнозата Pavor nocturnus означава нощен страх при деца, а Incubus е аналогичното състояние при възрастни. Обикновено пристъпите се появяват между 4 и 12 годишна възраст и изчезват спонтанно по време на пубертета. При възрастните епизодът се предхожда от впечатления за парализа, страх, безпомощност, сърцебиене, дихателна опресия и давене - компоненти на класическия пристъп на incubus. Пристъпите се появяват между 20 и 30 годишна възраст, като са хронични, много рядко със спонтанна ремисия. При децата обикновено не се наблюдават последствия върху състоянието през деня, но при възрастните често възникват психически проблеми като депресия и страхливост и др.

Етиология

Най-често това е  тревога, раздяла, напрегнати отношения в семейството. Счита се, че подобно на сомнамбулизма, при нощните страхове също може да има наследственост. В голям процент от случаите от страховете на родителите страдат и децата им, ето защо е необходимо да се запазва спокойствие пред децата и да не се показва тревожност, страх или напрегнатост.. Причина за нощните страхове може да  бъде и тежко заболяване съпроводено с хиперпирексия (повишена температура).

Клинична картина

Пристъпите започват внезапно, в повечето случаи със силен вик (панически крясък, писък),  най-често в първата третина на нощния сън по време на 3 – 4 стадий НРЕМ, съпроводено с признаци на паника. Най-често пациентът сяда в леглото, като извършва възбудени движения с израз на уплаха на лицето, налице са и вегетативни симптоми като разширяване на зениците (мидриаза), обилно изпотяване, ускорено дишане, ускорен пулс, настръхване на космите (пилоерекция). Съзнанието се възстановява след пет до десет минути. Пациентите не могат да бъдат успокоени, но след събуждане сутринта нямат спомен за пристъпа. Наблюдавани са случаи на преминаване в сомнамбулен пристъп при опитите да се успокои детето, като се изправи на крака. 

Лечение

Нощният страх в детска възраст не се нуждае от лечение. При възрастни, поради възможните психични проблеми се провежда лечение. Могат да се използват медикаменти, които подтискат дълбокия сън.

При децата е необходимо:

Важно е да отделяте внимание на своето малко дете преди заспиване, като го целувате за лека нощ, да не омаловажавате и да не пренебрегвате детските страхове, а за слушате внимателно, когато детето споделя от какво се страхува. Понякога за него е достатъчно да получи разбиране, за да намалеят страховете му. Не трябва да се казва на детето просто да не се страхува – така не му помагате. да слушате внимателно. Важно е да осигурите спокойна и уютна домашна среда. Погрижете се за тишината в дома, говорете тихо и спокойно. При продължаващи с месеци нощни страхове да се потърси помощта на психолог. При чести нощни страхове е възможно лекар специалист да назначи на детето терапия.