Урогенитални проблеми

Хормонозаместителна терапия (ЗХТ) на урогениталните разстройства

Хормонозаместителна терапия на урогениталните разстройства може да осъществява както с препарати със системно, така и с такива с местно действие (вж. препарати за ЗХТ).

Към системната хормонозаместителна терапия се отнасят всички препарати, съдържащи естрадиол, валерат на естрадиол или конюгирани естрогени.

Към местната хормонозаместителна терапия се отнасят препарати, съдържащи естриол – естроген, притежаващ избирателна активност по отношение на урогениталния тракт.

Избор на препарат за ЗХТ

Изборът на системна или местна ЗХТ за лечение на урогенитални разстройства е строго индивидуален и зависи от възрастта на пациентката, продължителността на постменопаузата, водещите оплаквания, както и необходимостта от профилактика или лечение на системни изменения: климаксен синдром, дислипопротеинемия и остеопороза. Изборът на терапия зависи също така от степента на тежест на урогениталните разстройства.

Местната терапия се използва в следните ситуации:

• Наличие на изолирани урогенитални разстройства.
• Наличие на заболявания, изискващи внимание при назначаването на системна ЗХТ (астма, епилепсия, изразена ендометриоза, миома, болести на черния дроб).
• В случай на отсъствие на достатъчен ефект от системна хормонозаместителна терапия. При 30 – 40% от жените при прилагане на системна терапия симптомите на атрофичния вагинит и цистоуретрит се купират не напълно. В тази ситуация е възможно съчетание както на системна, така и на местна терапия.