Алкални фосфатази

Интерпретация на резултатите

Повишена активност на АФ се установява при:

• холестаза (особено рязко повишаване);
• хепатити;
• чернодробни цирози (особено рязко повишаване при първична билиарна цироза);
• болест на Ходжкин със засягане на черния дроб;
• колагенози със засягане на черния дроб;
• тумори на черния дроб (преди всичко при обусловена от тумора холестаза);
• заболявания на костите (болест на Паджет, рахит, остеомалация, остеосарком, метастази, в периода на зарастване на по-големи костни фрактури; липсва повишаване на активността при остеопороза, остеомиелит, асептични костни некрози, миеломи);
• хиперпаратиреоидизъм;
• тумори, които синтезират и освобождават плацентарна АФ (АФ на Рийгън);
• наследствена хиперфосфатемия у възрастни;
• преходна хиперфосфатемия у деца;
• заболявания с язвени изменения на тънкото и дебелото черво (само в част от случаите);
• ендокринни нарушения (хипертиреоидизъм, акромегалия).

Намалена активност на АФ в серума има при:

• вродена хипофосфатемия.

Отделянето на АФ в урината е увеличено при:

• пиелонефрити;
• криза на отхвърляне след бъбречна трансплантация.