Хаптоглобин

Показания за изследване на хаптоглобин

• заболявания c хемолитични процеси;

Биологичен материал

• серум;

Принцип на изследването

Изследването се осъществява или на имунологичен принцип чрез радиална имунодифузия, или клинико-химически чрез измерване на хемоглобинсвързващия капацитет. Успоредно трябва да се извърши електрофоретично определяне на типа на хаптоглобина, тъй като в зависимост от метода има разлики в референтните граници. Без да се вземе предвид наличният тип хаптоглобин, биологичната вариация е толкова широка, че диагностичната стойност на показателя рязко се намалява.

Хаптоглобинът е алфагликопротеин. Той се синтезира в черния дроб. По своя строеж наподобява имуноглобулините и подобно на тях е изграден от две леки (алфа) вериги и две тежки (бета) вериги. Триполиморфни алели за алфа- и бета- веригите управляват синтезата на изопротеините на хаптоглобина. Хаптоглобинът се свързва с хемоглобина (свободен, невключен в еритроцитите) в съотношение 1:1. Биологичният му полуживот е 2 - 3 дни, когато не е свързан с хемоглобин, докато полуживотът на комплекса хаптоглобин-хемоглобин продължава само часове. При усилена хемолиза настъпва намаляване на серумното ниво на хаптоглобина. При възпалителни процеси бързо се ускорява синтезата на хаптоглобин, поради което той се отнася към острофазовите белтъци. Една до две седмици след стихване на острото възпаление серумното ниво хаптоглобина спада до референтните стойности.