Амоняк

Показания за определяне на амоняк

• Нарушение на обмяната на аминокиселините в обхвата на синтезата на урея (недоимък на карбамилфосфатсинтетаза, аргининсукцинатсинтетаза, аргининсукцинатлиаза, аргиназа).
• Диференциална диагноза на коматозни състояния.
• Контрол на терапевтичния ефект при болни с порто-кавални шънтове.

Биологичен материал: плазма, взета с EDTA.

Кръвта трябва да изтича направо от иглата в епруветка, съдържаща разтвор на EDTA. Кръвта незабавно се отнася в лабораторията, като изследването и трябва да стане не по-късно от 20 минути след вземането. В случай, че поради някаква причина това не е възможно, незабавно чрез центрофугиране се отделя плазмата, която може да се съхранява малко по-дълго, за няколко часа при температура -18 С.

Принцип на изследването: концентрацията на NH4+ ce определя фотометрично. Изчислението се основава на намаляването на концентрацията на индикаторното съединение НАД.РН.

В организма амонякът се получава чрез дезаминиране на алфа-аминокиселини и амини и при разграждането на пуринови и пиримидинови бази. Освен това в червата бактерии образуват амоняк чрез разграждане на белтъци и урея. Този амоняк се резорбира, пренася се с порталната кръв до хепатоцитите, където се залавя и се включва в образуваната урея. Амонякът в кръвта се намира под формата на свободен NНз и амониеви йони.

В зависимост от стойността на рН на кръвта се променя и концентрацията на свободния, токсичен за организма NНз. При нормална стойност на рН тя е едва около 2 % от общата концентрация. При ензимното определяне на концентрацията на NH4+ в кръвта практически се определя общата концентрация на амоняка и амониевите йони (NНз + NH4+).

Важно!: При интерпретиране на резултатите винаги трябва да се взема предвид стойността на рН на кръвта.