Лактозотолерантен тест

Показания за провеждане на лактозотолерантният тест

• непоносимост към мляко;
• малабсорбционен синдром;
• colon irritabile;

Дизахаридът лактоза се хидролизира от лактаза в йеюналната лигавица до глюкоза и галактоза. След това тези монозахариди се резорбират чрез активен транспорт. След орално натоварване с лактоза у здрави настъпва повишаване на концентрацията на кръвната глюкоза. При недоимък на лактаза или при нарушения на резорбционните механизми глюкозната концентрация не се увеличава. В този случай малка част от нехидролизираната лактоза се резорбира, а останалата лактоза се отделя непроменена в урината. Това може да бъде установено чрез положителен резултат от редукционните проби за въглехидрати в урината при отрицателен резултат от специфичния тест за откриване на глюкоза в урината.

Причини за лактазен недоимък могат да бъдат:

• генетичен дефект:
• при много рядка форма на това заболяване ензимният дефект се проявява веднага след раждането със симгттоматиката на непоносимост към майчиното мляко;
• по правило недоимъкът на лактаза се проявява едва между втората и петнадесетата година, след приключване на периода на потискане на синтезата на лактаза. Особено често този генетичен дефект се проявява в монголоидни и негроидни популации. При тях почти всички възрастни имат непоносимост към лактоза. У европеидите честотата на непоносимостта към лактоза е около 10 %;
• Вторични нарушения със засягане на лигавицата при гастро-интестинални заболявания;

При наличие на лактозна непоносимост въз основа на първичен недоимък на лактаза по време на извършване на пробата се появяват клинични оплаквания (газове, спазми, диария, повръщания). Ето защо при безспорна непоносимост към мляко у новородени и кърмачета в ранните месеци тестът е противопоказан. В тези случаи се препоръчва изследване на йеюнални мукозни клетки, получени чрез биопсия, като се определя наличната лактазна активност.

Принцип на изследването

Определя се концентрацията на глюкозата във всяка порция капилярна кръв.  Порциите урина се изследват за откриване както на редуциращи вещества, така и на глюкоза.

Критерии за оценка са:

• увеличаване на концентрацията на глюкозата в кръвта след приемането на лактоза;
• отрицателен резултат при редукционната проба в урината при отрицателен резултат за глюкоза;
• липса на гастро-интестинални оплаквания след приемането на лактоза;