Белтъци

Лабораторните изследвания на плазмените и серумните белтъци почиват на различни принципи от методична гледна точка:

• Предпоставка за възникването на т.нар. биуретова реакция е способността на полипептидните вериги да "прикрепват" Сu++ йони към пептидните връзки, изграждащи скелета на веригите. Тази реакция залавя специфично пептидната част на всички плазмени белтъци. He ce долавя разлика в количеството на включените в молекулата липидни или въглехидратни съставки.
• Турбидиметрични измервания след прибавянето на реактиви, преципитиращи белтъци, се използват за откриване и определяне на белтъци в много ниска концентрация (например в урината и гръбначномозъчната течност). Т.нар. колоидостабилитетни проби използват повече или по-малко селективно действащи преципитиращи реактиви при търсене на диспротеинемии. По правило това са неспецифични методи с ниска информативна стойност (например тимоловата проба).
• Измерване на способността за свързване на багрила. Способността на белтъците да свързват багрила позволява да се определи както общата концентрация (като се помни, че никога не може да бъде изпълнено изискването всички белтъци в еднаква степен да свързват използваното багрило), така и отделно концентрацията на албумина (той свързва бромкрезоловото зелено и бромкрезоловото червено по-бързо и в по-голяма степен от глобулините).
• Отчитането на еквивалентната точка от рН индикатори в присъствието на белтъци (тази т. нар. "белтъчна грешка на индикаторите") се използва при откриване на белтък в урината с помощта на тестови ивици (тестивици).
• Измерване на различната електрофоретична подвижност. Зависимостта между бързината на придвижване на белтъците в електрическо поле от техния електричен заряд, големина и форма води най-малко до разграничаване на албумина и основните фракции на глобулините (алфа1 алфа2, бата- и гамаглобулини). С помощта на по-скъпа техника (дискова електрофореза, изоелектрично фокусиране) може да бъде осъществено разделяне на индивидуални белтъци и дори на изопротеини, които съществуват в различни форми.
• Специфично определяне на белтъка благодарение на неговата каталитична функция. Преценка на каталитичната активност се постига чрез измерване на скоростта на реакцията, катализирана от изследвания белтък. Поради методичните особености и значимостта на белтъците, изследвани чрез този подход, той се разглежда по-подробно в разделите, посветени на ензимната диагностика и на диагностиката на кръвосъсирването.
• Специфично определяне на белтъци въз основа на техните антигенни свойства. Чрез използване на специфични антитела не само могат да се открият много плазмени белтъци, но и да се определи тяхната концентрация. Има много възможности за количествена оценка на реакцията антиген-антитяло: турбидиметрия, нефелометрия, измерване на площта на преципитация, определяне на аглутинационните титри и др. При много ниска концентрация на изследваните белтъци се използува "усилване" чрез използване на маркирани с изотопи антитела (радиоимунологични изследвания) или съчетания с ензими (имуноензимни изследвания). Ефективното разделяне на белтъци може да бъде постигнато чрез комбинирани методи (електрофореза с ензимна реакция, електрофореза с имунна реакция, имунна с ензимна реакция и т.н.). Чрез подобен подход става възможно не само определянето на индивидуални белтъци, но и диференцирането на множествени форми на един и същи белтък.

Изследването най-често започва с определянето на общата концентрация на всички серумни или плазмени белтъци. Успоредно проведеното изследване на албумина позволява диференциране на дела на албумина и този на глобулините. С помощта на електрофореза се разделя хетерогенната група на глобулините на пет основни подгрупи. Въз основа на общата концентрация, когато се познава делът на всеки белтък в "неговата" фракция, може с известно приближение да се изчисли неговото съдържание в плазмата или серума. В този смисъл информационната стойност на електрофоретичното разделяне на глобулините е поначало ограничена. Насоченият подбор на необходимите изследвания поставя следните въпроси:

• Изследваното патологично състояние отнася ли се до всички плазмени (серумни) белтъци, само до група белтъци или само до един белтък?
• Белтъкът, който трябва да бъде изследван, съдържа ли се в достатъчно голямо количество в плазмата, за да може да се очаква промяна в съответната електрофоретична глобулинова фракция?
• Необходимо ли е изследване на индивидуалния белтък?

Явно не е възможно да се предложи постоянно валидна схема за изследване на плазмените белтъци. При изграждане на плана за диагностични лабораторни изследвания трябва да се прецени какви промени се очакват, какви последствия може да има находката за диагнозата и лечението и каква е трудоемкостта и стойността на исканите анализи.

Най-съществени пo своето диагностично значение белтъци според електрофоретичното им фракциониране (буфер с Са++ йони)

Предварителна подготовка на изследваните

Кръв за изследване се взема сутрин на гладно (12 часа след като е прекратен приемът на храна, 24 часа след последния прием на алкохол и след 12-часова почивка в легнало положение). В този период обаче не се ограничава приемът на вода. При интерпретацията на резултатите трябва да се има предвид дали вземането на кръв не е извършено в легнало положение. Пристягането на ръката за венепункцията не трябва да трае повече от минута. При преобладаващата част от изследванията се използва венозна кръв. По правило като биологичен материал се използва серум.