Човешки хориогонадотропин

Показания за изследване на човешки хориогонадотропин

• Установяване на налична бременност:
  • откриване на ЧХГ в урината (гравимунтест);
• Изключване на екстраутеринна бременнрст при отрицателен гравимунтест:
  • определяне на концентрацията на ЧХГ в серума;
• Установяване на наличието на бременност при съпътстваща бъбречна недостатъчност:
  • откриване на ЧХГ в серума;
• Динамично наблюдение при рискова бременност:
  • определяне на количеството на естрогените, отделени с урината;
  • откриване на ЧХГ, съответно определяне на количеството му, в урината или серума при съмнение за интраутеринна смърт на плода и при аборт;
• Контрол над ефекта от лечението на тумори, секретиращи ЧХГ:
  • определяне на ЧХГ в серум или урина;

Плацентата и плодът образуват анатомична и функционална цялост. Плацентата синтезира (отчасти едновременно с плода) редица хормони, които оказват регулаторно влияние върху обменни процеси в майчиния организъм и в плода:

• човешки хорионгонадотропин (ЧХГ);
• човешки плацентарен лактоген (ЧПЛ);
• човешки хорионтиреотропин (ЧХТ);
• човешки хорионкортикотропин (ЧХК);
• прогестерон;
• естрогени (едновременно с плода);

От гледна точка на лабораторната диагностика значение имат преди всичко естрогените, прогестеронът, ЧХГ и ЧПЛ. Човешкият хорионгонадотропин е белтъчен хормон, който започва да се образува и секретира 8 - 10 дни след зачатието от синцитиотрофобластите. Секрецията му рязко нараства през първите седмици на бременността и достига към 10 - 12-ата седмица на бременността своя максимум. След 12-ата седмица настъпва също така рязко намаление на количеството на отделения ЧХГ. Секрецията обаче не се прекратява напълно, а достига постоянно ниво в плазмата при относително ниска концентрация. През 36-ата седмица се образува втори "малък" максимум. Той може да бъде установен с помощта на имуноензимни или радиоимунологични методи, но не и с обичайните методи, използувани за доказване на бременност.

Освен от нормалната плацента ЧХГ се секретира и от гроздовидна бременност, хорионепителиом, както и от някои тумори на тестисите. Изследването на ЧХГ не е подходящо за ранна диагностика на тези тумори поради ниската си диагностична чувствителност. Все пак вече установената секреция при даден тумор може да се използва успешно за контрол на ефективността на лечението. Човешкият плацентарен лактоген също е белтъчен хормон. Концентрацията му в майчината кръв нараства постепенно по време на бременността от 5-ата до 35-ата седмица. Към 35-ата седмица на бременността достига постоянно равнище от около 6 mg/l. След раждането настъпва рязко намаляване и най-късно 11 дни след раждането вече не може да бъде установено наличие на този хормон в майчината кръв. За разлика от ЧХГ той не се отделя в урината на бременната.