Диагностични методи в пулмологията

Важни изводи за практиката

• Тези "патологични" шумове имат доказателствена стойност единствено, когато се долавят върху гръдната стена, но не и в близост до стернума. Преходът от везикуларно към бронхиално дишане (от латералната част кьм стернума) е постепенен! И тук важи правилото, че еднаквите за двете половини на гръдния кош находки се приемат за нормални до доказване на противното, а различните - за патологични!
• Нито перкусията, нито аускултацията позволяват да бъде изследвано цялото пространство на гръдния кош. Тези методи са доказателни, когато находката се разполага до 5 cm навътре от гръдната стена! Това обстоятелство стана причина за въвеждането на понятието централна пневмония - за случаите, при които огнището е разположено в близост до хилуса и не може да бъде открито с физикалните методи на изследване. Диагнозата може да бъде поставена единствено рентгенологично!
• Отслабеното бронхиално дишане е резултат на комбинацията от инфилтрация и плеврален излив или сраствания (аускултаторно двете комбинации не могат да бъде разграничени). Когато широчината на излива надхвърли 2-3 cm, бронхиалното дишане не се чува повече.
• Бронхиалното дишане в горната част на излива се дължи на компресионната ателектаза на граничната белодробна тъкан и не представлява доказателство за наличие на инфилтрат в тази част на белия дроб.
• Локализацията на физикалната находка се определя според белодробните дялове. Трябва да се избягва употребата на понятията "горни, средни и долни белодробни полета". Те представляват рентгенологични термини при лицева рентгенография, на която белодробните дялове върху снимката се припокриват и не могат да бъдат разграничени.