Тромбоцитна агрегация

Показания за изследване

Определяне на тромбоцитната агрегация, индуцирана от АДФ или колаген при:

• тромбастения на Гланцман
• тромбоцитопатии с гигантски тромбоцити
• вродени тромбоцитопатии
• тезауризмози
• проследяване на ефекта от лечение с потискащн агрегацията лекарствени средства (антиагреганти)

Определяне на агрегацията, индуцирана от ристоцетин при:

• синдром на фон Вилебранд

Биологичен материал

• цитратна плазма, богата на тромбоцити

Преди извършване на изследването трябва да се осигури достатъчен брой тромбоцити на единица плазмен обем, за да бъде изключена зависимостта на образуваната мътнина от количеството на наличните тромбоцити (да бъде надвишен известен прагов брой).

Принцип на изследването

• След прибавяне на отключващо агрегацията средство фотометрично се регистрира в динамика мътнината, възникваща при непрекъснато разбъркване.

По време на агрегацията тромбоцитите се свързват помежду си чрез псевдоподи. Агрегацията първоначално е обратима. При надпрагово дразнене настъпва необратима агрегация и освобождаване на съдържимото на алфагранулите, плътните телца и лизозомите. АДФ като отключващ агрегацията агент подпомага пренасочването на фибриногеновите рецептори по повърхността на тромбоцитите и изграждането на фибриногенови мостове между тях. Ристоцетинът и ристомицинът имат отключващо действие при агрегацията, свързано с наличието на белтък, асоцииран с фактор VIII, който при синдрома на фон Вилебранд се намира в намалена концентрация или в дефектна форма.

Протичането на агрегацията in vitro зависи от следните фактори:

• тромбоцитния брой
• функционалната годност на тромбоцитите
• естеството и дозата на средството, отключващо агрегацията
• реакционната среда (концентрация и състав на наличните белтъци, рН на средата)