Естрогени и гестагени

Показания за изследване

• Яйчникова недостатъчност:
  • определяне на прогестерона и на общото количество на естрогените, отделени no време на фоликуларната и лутеиновата фаза
  • за установяване дали тези изследвания насочват към ановулаторни цикли, или аменорея, се определя концентрацията на ЛХ и ФСХ при базални условия
  • при намалени базални стойности на ЛХ и на ФСХ се провежда тестът с ГнРХ, евентуално и тестът с кломифен
  • в случай че има данни за вторична овариална недостатъчност в резултат на тумор на хипофизата или супраселарен тумор, е необходимо определянето на пролактина
• Диагностика на тумори на тестисите, образуващи естрогени:
  • определяне на отделеното количество естрогени с урината
• Изследване на функционалната годност на фето-плацентарната единица:
  • определяне на общото количество естрогени, отделени с урината
• Диагностика на адреногениталния синдром:
  • определяне на прогестерона, съответно на 17-хидроксипрогестерона

Естрогени и гестагени - основни положения

Естрогенните хормони (естриол, естрадиол, естрон) се произвеждат и секретират в малки, относително постоянни количества от кората на надбъбреците и тестисите. При полово зряла жена преобладаващата част от естрогените, които се установяват в кръвната плазма и се отделят с урината, произхождат от яйчниците. Тяхната секреция има своя минимум през последните дни на лутеалната фаза и по време на менструацията. През фоликуларната фаза тяхната секреция нараства отначало постепенно, 2 - 3 дни преди овулацията по-рязко, за да достигне първия си максимум по време на овулацията. След това настъпва постепенно намаление. Втори, по-нисък и широк максимум се оформя през лутеалната фаза. Намиращите се по време на бременността в майчиния организъм естрогенни хормони се образуват в по-голямата си част в плода и плацентата. Надбъбреците на плода синтезират стероида дихидроепиандростерон. Той се поема от хепатоцитите на плода и се хидроксилира при 16-ия въглероден атом. Плацентата не съдържа ензима 16-хидроксилаза и поради това не е в състояние сама да образува естриол от дихидроксиепиандростерона или от естрадиола. Хидроксилираният в черния дроб дихидроксиепиандростерон се превръща в нея в естриол. Чрез кръвообращението на плода той достига до бъбреците, отделя се в околоплодната вода, резорбира се и по този начин достига до майчиното кръвообращение. По време на бременността той причинява рязкото повишаване на нивото на естриола в кръвната плазма на майката, съответно на отделения в урината на бременните естриол. Естрогените в плазмата се пренасят свързани с бетаглобулини. В черния дроб се естерифицират с глюкуронова или сярна киселина. Част от добре разтворимите във вода конюгирани хормони преминава отново в плазмата и се отделя през бъбреците, a друга част през жлъчните пътища се отделя в червата, където предимно се реабсорбира Отново по ентеро-хепаталния кръговрат; само малки количества се отделят с изпражненията.

Прогестеронът е основна съставка за синтезата на повечето от стероидните хормони и същевременно най-важният гестагенен хормон за мъжкия организъм. Той се синтезира в кората на надбъбреците и в яйчниците. При полово зрялата жена по време на фоликуларната фаза в кората на надбъбреците има зависима от менструалния цикъл синтеза и секреция на прогестерон, a 2 - 3 дни преди овулацията се прекратява синтезата на прогестерон в яйчниците. Тук тя достига своя максимум през лутеалната фаза. По време на бременност от третия месец нататък прогестеронът се синтезира в плацентата. Концентрацията му в майчината кръв, съответно отделянето на прегнандиол в урината, нараства постепенно и достига своя максимум към времето на термина. Прогестеронът се пренася в кръвната плазма, свързан с албумин. Отлага се в мастната тькан. Чернодробните клетки го превръщат в прегнандиол, който не притежава никаква гестагенна активност. Прегнандиолът се естерифицира с глюкуронова киселина и се отделя с урината.

Секрецията на естрогените и прогестеронът се регулира с помощта иа гонадотропни хормони на предния дял на хипофизата - лутеинизиращ хормон (ЛХ), фоликуло-стимулиращ хормон (ФСХ), пролактин. Освобождаването на гонадотропните хормони отново зависи от двйствието на освобождаващи фактори на хипоталамуса - гонадотропиносвобождаващия хормон (ГнОХ). По време на фоликулната и лутеалната фаза плазмените концентрации на ЛХ и ФСК са ниски. Концентрацията на ЛХ нараства рязко няколко дни преди овулацията и в деня на овулацията достига своя максимум. Секрецията на ФСХ има два максимума: първият - по време на овулацията, вторият - по време на менструацията.

Определянето на ЛХ и ФСХ в серума, съответно отделянето им в 24-часова сборна урина (диуреза), създава възможност за диференциране на установената с помощта на определяне на естрогени и прогестерон яйчникова недостатъчност на първична и вторична. Тестове със стимулация позволяват да бъде определена способността за секреционен отговор на яйчниците и на хипоталамо-хипофизната система.