Функционални изследвания на дишането

Измерване съпротивлението на дихателните пътища

Измерване съпротивлението на дихателните пътища (Resistance = R/резистанс) се провежда с цел да бъде доказана или изклю- чена ендобронхиапна обструкция. Резистансът обхваща предимно обструкцията на по-големите дихателни пътища. Обструкциите на по-малките дихателни пътища могат да бъдат установени с други методи на изследване (например посредством определяне на динамичния комплайнс).

Методика:

• Уреди, представляващи отворени системи, които са подходящи за частни лекарски кабинети: осцилационен метод и метод на прекъсвачите.
• Кабинетен метод: bodyplethismografie (боди-плетизмография).

Резистансът представлява мярка за онова вътребронхиално налягане (в кРа), което трябва да бъде достигнато, така че при дишане през устната кухина (при защипване на носа) за една секунда да преминава 1 литър въздух. Горната нормална граница на общия резистанс (Rt) e 0,35 кРа/l/s. Измерените с помощта на споменатите три метода съпротивления не могат да бъдат сравнявани, но в случаите на лека до средна по степен обструкция между тях има съответствие. При тежка обструкция единствено боди-плетизмограмата дава точни данни. Резистансът показва известна деноношна ритмика: най-високи стойности се измерват през ранния следобед и ранните утринни часове (5 часа) - Астматиците често получават пристъпи на задух през ранните утринни часове. Те се обективизират посредством самостоятелни измервания на максималния дебит от самите пациенти.

Интерпретация на понижения ФЕО₁ чрез измерване на резистанса:

• Когато ФЕО₁ е понижен, а резистансът - увеличен, се касае за ендобронхиална обструкция (например за бронхиална астма)
• Когато ФЕО₁ въпреки доброто сътрудничество от страна на пациента е понижено, но резистансът е в норма, се касае: или за понижена еластичност на белите дробове и гръдния кош и/или слабост на експираторната дихателна мускулатура или слабост на стените на дихателните пътища, които колабират при форсирано издишване, т.е. функционална екзобронхиална обструкция при емфизем.

Бронхолитичен тест (бронходилататорен тест)

Функционалната обструкция (бронхоспазъм) трябва да бъде разграничавана от необратимите обструкции на дихателните пътища посредством определянето на ФЕО₁ и съпротивлението на дихателните пътища преди и след инхалирането на бронходилатиращи средства (бета₂-симпатикомиметици). При неясни случаи се препоръчва допълнителна употреба на гликокортикоиден спрей в продължение на една седмица. Понякога следва намаляване на обструкцията.

Диаграма съпротивление-обем

При едновременното регистриране на съпротивлението на дихателните пътища и обемите могат да бъдат проследени измененията на съпротивлението през различните фази на дишането. У здравите хора при нормално дишане се наблюдават незначителни изменения на съпротивлението по време на вдишване и издишване. Младите могат да издишат около 90% от своя (витален капацитет) ВК при поддържане на съпротивление в границите на нормата, докато 70-годишните пациенти - само 65%. С нарастването на обструкцията частта от (виталния капацитет) ВК, която може да бъде издишан без да се повиши резистансът, съответно дихателната работа, става все по-малка!