Изследвания при чернодробни заболявания

Образна диагностика

• Цветна доплерова ехография – дава ориентири за:
  • положение, форма, големина на черния дроб, кръвоносни съдове;
  • ехоструктура (например дифузна хиперехогенност при стеатоза);
  • доказване на локализирани чернодробни изменения; важно е различаването между солитарни и кистозни (свободни от ехосигнал) изменения;
  • преценка на интра- и екстрахепаталните жлъчни пътища и на жлъчния мехур;
  • доказване на екстрахепатални белези при портална хипертензия (асцит, спленомегалия);
  • тънкоиглена пункция под ехографски контрол.
• Холецистохолангиография и ЕРЦП
• КАТ и ЯМР
• Радиоизотопна диагностика:
  • Чернодробна сцинтиграфия и емисионна компютърна томография на черния дроб – за доказване на локализирани чернодробни изменения; типична е находката при синдрома на Budd – Chiari (запушване на чернодробните вени).
  • Хепатобилиарна секвентна (разделна) сцинтиграфия – спомага за разграничаване на интрахепаталната от екстрахепаталната холестаза (и при хипербилирубинемия).
  • Чернодробна перфузионна сцинтиграфия – позволява преценка на чернодробното кръвооросяване и на ефекта от регионалната химиотерапия, проведена при наличието на чернодробни метастази.
  • Секвентна сцинтиграфия на кръвните депа – с маркирани еритроцити; типична е находката при хемангиом на черния дроб.