Кръговрат на желязото

Ежедневните нужди от желязо са:

• за мъже - 1 mg;
• за жени с менструация - 2 mg;
• при бременни - 3 mg.

Един седемдесет килограмов мъж се нуждае от около 3,5 g желязо дневно (50 mg/kg телесна маса), а една жена с тегло от 60 kg - от около 2,1 g (35 mg/kg т. м.).

Значителна част от него е свързано с:

• хемоглобина (70%) и миоглобина (10%)
• феритина и хемосидерина (общо 20%)

Дялът на желязото, свързан с трансферина, е минимапен (0,1%)

Хемоглобин: Основната част от желязото е свързана в хемоглобина. 1 g хемоглобин (Нb) съдържа 3,4 mg желязо, следователно един 70-килограмов мъж с 15 g Hb/100 ml и кръвен обем от 5000 ml разполага с  2,55 g желязо в хемоглобина

Резорбция на желязото: Запасите от желязо в организма се регулират в тесни граници чрез степента на резорбцията му в горните отдели на тънкото черво: Бионаличността на желязото, внесено с храната, възлиза на 10% при състоярие на равновесие, като при недоимък тя може да нарасне до 25%.

В транспортната система на мукозната клетка участват два цитоплазмени протеина:

• мукозен трансферин: обслужва депата с бърза обмяна (транспортните депа)
• мукозен феритин: обслужва депата, в които обмяната на желязо е забавена (резервни депа)

Транспорт на желязото в кръвта:

В кръвта желязото се пренася, свързано с трансферина (бета1 -глобулин), чийто желязосвързващ капацитет обикновено е наситен само в 1/3:

• трансферин (тотален желязосвързващ капацитет) - около 300 mcg/dl - серумно желязо - около 100 mcg/dl

• свободен/ненаситен (латентен) желязосвързващ капацитет - около 200 mcg/dl

Нивото на желязото се понижава при:

• Дефицит на желязо
• Хронични възпаления, инфекции и тумори: неговото отдаване от PEC e смутено

При дефицит на желязо се повишава нивото на трансферина, така че степента на неговото насищане се ограничава (на около 15%). При анемии. съпътстващи възпалителни процеси, инфекции и тумори, нивото на трансферина се понижава, така че степента на неговото насищане при намалено серумно желязо можа да е нормапна (или леко понижена). Желязото в серума и нивото на трансферина (т.е. на тоталния Fe-свързващ капацитет/ТЖСК) са променливи при различни състояния:

Резервно желязо:

Феритинът и хемосидеринът са разположени вътреклетъчно (в РЕС и в паренхима) в черния дроб (1/3), костния мозък (1/3), а остатъкът - в слезката и други органи, например мускулите

1. Феритин: състои се от протеинова обвивка (апоферитин) и ядро, изградено от Ferri-hydroxy-phosphat-мицели. феритинът складира желязото в биологична форма и предпазва клетките от токсичното действие на неговата йонизирана форма.

Феритинът се доказва:

• Радиоимунологично в серума
• Чрез оцветяване, напр. в костно-мозьчния пунктат (реакция с берлинско синьо)
• С електронна микроскопия (частички с размери 6-7 nm)

Циркулиращият серумен феритин съответства на запасите от желязо в организма. При недоимък на желязо серумният феритин е понижен, а при анемии, придружаващи възпаления, инфекции и тумори - повишен (обратно на трансферина).

Патологично понижените стойности на феритина доказват наличието на железен дефицит.

2. (Хемо-) Сидерин: Може да бъде наблюдаван при светлинна микроскопия под формата на жълто-кафяви гранули (които при реакцията за берлинско синьо се оцветяват в синьо). Електронномикроскопски се касае за сидерозоми (лизозоми), които възникват след клетъчна автофагия на денатурирани феритинови частички. При превишен внос на желязо такива гранули се появяват в значителна степен в макрофагите и паренхимните клетки (напр. черен дроб).