Кръвосъсирване

Вземане на биологичен материал за изследване

При по-голямата част от методите за изследване на кръвосъсирването се използва цитратна плазма, която се получава и обработва по следния начин:

• преди венепункцията ръката се пристяга най-много в продължение на три минути
• първите изтекли капки кръв се отстраняват (могат да бъдат използвани за други изследвания)
• венозната кръв се оставя да изтича свободно от иглата в градуирана центрофужна епруветка до знака 5 ml, като в епруветката са поставени предварително 0,5 ml разтвор на натриев цитрат (ампули Natrium citricum 105 mmol/l). Ако необходимото количество плазма е по-малко (за изследване само на един параметър), се използват по-малки центрофужни епруветки с маркировка на 2,0 ml, като предварително в тях се поставят 0,2 ml цитратен разтвор
• след напълването с кръв до знака епруветката се запушва и грижливо се обръща, за да се размесят цитратният разтвор и кръвта, без обаче да се образува пяна
• правилно е цитратната кръв да бъде донесена в лабораторията незабавно след размесването, за да се центрофугира и отдели плазмата и да се проведе изследването. По изключение се допуска запазване на цитратната кръв в хладилник, но и в този случай не по-късно от 3 часа след вземането на кръвта трябва да се извърши отделянето на плазмата и да се проведе изследването
• отделената плазма може да се запазва в хладилник, но също  за не повече от 3 часа след вземането на кръвта
• не се препоръчва запазването на плазма при условия на дълбоко замразяване. Публикуваните данни за годност на плазми, запазвани при -20°С, се основават почти винаги на проучвания, извършени с нормални плазми. При болни с нарушено кръвосъсирване годността за запазване на плазмата е изменена поради патологично активиране на отделни части от системите на кръвосъсирване и фибринолиза.