Липаза

Показания за изследване на липаза:

• остър панкреатит
• остър тласък (изостряне) на хроничен панкреатит

Биологичен материал

• серум;

Липазите са ензими, които разграждат хидролитично естерите на мастните киселини с дълги вериги. Диагностично значение има панкреасната триглицеридлипаза, която се секретира заедно с пептидазите и алфаамилазата от панкреаса и през главния панкреасен проток се излива в дванадесетопръстника. Секрецията на ензими от панкреаса се стимулира от ентерохормона панкреозимин (холецистокинин). Панкреасната липаза разгръща напълно своята активност само на границата между полярните и аполярните съставки на липидите и поради това се нуждае от триглицериди в емулгирана, мицеларна форма. Поради това in vivo действието и се осъществява при наличие на жлъчни киселини. Допълнително въздействие има и колипазата - белтък с молекулна маса около 10 000.

При увреждане на паренхима на панкреаса в хода на възпалителни и некротични процеси липазни молекули преминават в кръвната плазма. Там те вероятно се свързват към ЛПНП и поради това не се отделят чрез филтриране през бъбреците, въпреки че молекулната им маса (50 000)  е близка до тази на алфаамилазата. Поради това повишената липазна активност е по-надежден показател и може да бъде установен за по-продължителен период, отколкото повишената амилазна активност в кръвта в хода на панкреатити. Активността на панкреасната липаза се определя и в дуоденален сок в рамките на секретин-панкреозиминовия тест.

Принцип на изследването

Липазата хидролизира in vitro емулгирани триглицериди (триолеин или маслинено масло). Образуват се свободни мастни киселини, моно- и диглицериди. За измерване на активността се използват два различни принципа:

• Определяне на бързината на освобождаване на свободни мастни киселини чрез неутрализирането им (титриметрично определяне) или чрез регистриране на понижението на стойността на рН. Титриметричното определяне създава възможност за пресмятане на ензимната активност, без да се налага използването на калибрационни разтвори. На този принцип почива референтният метод, който обаче е свързан с използване на прецизна апаратура.
• Измерване на наличната мътнина в пробата, която се дължи на способността на триглицеридната емулсия да отразява светлина. Пропорционално на намаляването на концентрацията на триглицеридите под въздействието на липазата намалява и мътнината (турбидиметрично измерване). За изчисление на липазната активност чрез този метод са необходими материали с позната ензимна активност. Предимство е лесното извършване на изследването, за което не са необходими сложни и труднодостъпни апарати. Недостатък е възникването на допълнителна мътнина в 5 - 10 % от изследваните проби, процес независещ от действието на липазата, в резултат на което се получават фалшиво понижени, а в някои случаи дори и отрицателни стойности за ензимната активност.