Мед

Показание за определяне на мед в организма

• болест на Уилсън

Биологичен материал

• серум, 24-часова сборна урина (диуреза);

Вземането на кръв трябва да стане най-много след 30-секундно пристягане на ръката, за да се предотврати промяна в концентрацията на плазмени белтъци.

Човешкият организъм съдържа приблизително 1,1 - 2,3 mmol мед (Cu++) . Органите с най-високо количество мед във вътреклетъчното пространство са черният дроб и централната нервна система. Медта е есенциална съставка на много ензими (цитохромоксидаза, тирозиназа, супероксиддезмутаза и др.) Приетото с храната количество мед се резорбира в червата и се пренася до черния дроб, свързано с албумин. Там медта се включва в състава на церулоплазмина. В хепатоцитите Cu++ се свързва с медтионеин. Повишеното отлагане на мед под формата на купфертионеин в черния дроб и други клетки на организма е причина за болестта на Уилсън. Преобладаващата част от постъпилата в организма мед се отделя с жлъчния сок. Само около 10 % от нея се намират в кръвната плазма. Разположените там купройони се разделят на три части, които се намират в определени съотношения:

• свързани в церулоплазмин
• свързани с албумин
• свободни Cu++ йони

Най-голям е делът на медта, свързана в церулоплазмин, по- малък на свързана с албумина мед и най-малък - на свободните Cu++ йони.

Принцип на изследването

При определяне на концентрацията на медта най-често се използува атомноабсорбционната спектрофотометрия. Измерва се общата концентрация на медта в серума, съответно в урината.