Натрий

Показания за изследване на натрий:

• нарушения на водно-електролитното равновесие
• полиурия, полидипсия
• нарушения на алкално-киселинното състояние
• бъбречна недостатъчност, тубулни увреждания
• хипертония
• ендокринопатии (свързани с хипер- и хипоалдостеронизъм)
• контрол при инфузионно лечение

Биологичен материал

• серум, 24-часова урина (диуреза);

Съдържанието на натрий и вода в извънклетъчното пространство са в значителна степен взаимно свързани. Телесната маса на възрастния човек включва около 60 % вода. Във вътреклетъчното пространство се намират 67 % от водата, в междуклетъчното - 25 % и в кръвната плазма - 8 %. Заслужава внимание т.нар. "трето пространство" - нормално малка част от пространството, в което се разпределя водата в организма, но което може рязко да нарасне при болестни процеси. Към него спадат серозните телесни кухини, части от гастро-интестиналния тракт, пикочните пътища, церебро-спиналното пространство, някои жлези. При секвестриране на големи количества течности в това пространство състоянието на организма наподобява състоянието му при значителни загуби на течности и има същите последствия. Здравият човек ежедневно поема и отделя 2 - 2,5 l вода.

Отделянето на вода през бъбреците се регулира от секретирания от неврохипофизата антидиуретичен хормон. Тук се включва регулацията от страна на хипоталамуса, който получава информация от периферни осмо- и обемни рецептори. Отделянето на вода се повлиява освен това от ренин-ангиотензиновите механизми. Организмът съдържа около 60 mmol/kg натрий.

Ежедневно се поемат и отделят от организма средно 100 - 260 mmol/l натрий. Резорбира се предимно в илеума, a ce отделя с урината (95 %), изпражненията (4,5 %) и потта (0,5 %). Натриевата обмяна се регулира от бъбреците, които отделят същото количество, което се приема с храната.

При регулиране на отделянето вземат участие главно три фактора:

• скоростта на гломерулната филтрация (в зависимост от артериалното кръвно налягане, което се регулира от системата ренин - ангиотензин)
• действието на алдостерона (стимулирано от системата ренин - ангиотензин)
• действието на натриуретичния хормон

При промяна на съдържанието на натрий в едно от извънклетъчните пространства (междуклетъчно, вътресъдово) възникват различия в осмоларитета между тях. В продължение на часове до денонощия в зависимост от настъпилата концентрационна разлика възниква дифузия на йони и вода с установяване на равновесие на ново равнище. Поради това концентрацията на натрия в кръвната плазма не трябва да се разглежда като показател, който разкрива количеството на натрия в организма, а по-скоро като отражение на съотношението натрий - вода в извънклетъчното пространство. Абсолютното количество на натрия в организма може да бъде ниско, високо или нормално независимо от концентрацията на натрия в кръвната плазма. За преценка на водно-електролитната обмяна на организма поради това не е достатъчно определянето на концентрацията на натрия в серума. Трябва да бъдат определени също така и общият серумен белтък, хематокритът и количеството на натрия, отделено с урината. Концентрацията на натрия в кръвната плазма има съществено значение за величината на осмолалитета на плазмата. Последният може да бъде пресметнат с помощта на следната формула:

Осмолалитет /mosmol/kg = 2.СNа + Cглюкоза + Сурея,

където С е концентрацията в mmol/l.

За провеждане на ефективно инфузионно лечение е съществено ежедневното изчисляване на загубеното количество натрий чрез определяне на концентрацията му в диурезата и евентуално в пунктати, ексудати, дренажна течност и др.

Принцип на изследването

Изследването се осъществява чрез пламъкова фотометрия или йоноселективни електроди. Чрез йоноселективните електроди се измерва актуалната активност на натриевите йони в серума. Парапротеини и тежки хиперлипопротеинемии оказват влияние върху определянето на концентрацията на натрия чрез пламъкова фотометрия. Измерват се фалшиво понижени стойности.