Секретин-панкреозиминов тест

Показание за провеждане на теста

• панкреасна недостатъчност

Чрез ентерохормоните секретин и панкреозимин (синоним: холецистокинин) се стимулира панкреасът до максимална екзокринна секреция. Секретинът причинява максимална стимулация на центроацинозните клетки и епитела на панкреасните пътища, което води до усилена секреция на вода и електролити (основен анион е НСОз¯). Панкреозиминът дразни ацинозните клетки с последваща максимална секреция на храносмилателни ензими (алфаамилаза, липаза, трипсин, химотрипсини и др.).

Полученият след стимулацията секрет се подлага на следните изследвания:

• определяне на дебита на отделената течност (ml/h);
• определяне на максималната концентрация на НСОз¯ (μmd/h);
• определяне на дебита на секретираните НСОз¯ (mmol/l);
• определяне на секрецията на ензимите:
  • алфаамилаза
  • липаза
  • химотрипсин

Провеждането на секретин-панкреозиминовия тест не е стандартизирано. Има многобройни методологични варианти, чиито предимства и недостатъци трудно могат да бъдат оценени. Поради това е желателно лабораторията, която извършва изследванията, да опише използвания вариант и да посочи референтните граници.