Щитовидна жлеза

Диагностика in vivo

1. (Цветна доплерова) ехография:

• Положение, форма, големина на щитовидната жлеза

Обем на щитовидната жлеза = дължината х широчината х дебелината х 0,5 "Правило на палците": Щитовидната жлеза е с нормални размери, когато нейният обем не в по-голям от палеца на пациента.

• Ехоструктура, доказване на огнищни изменения (кистозни или солидни)
• Анатомично съотношение към съседните органи (трахея и др.), кръвооросяване
• Доказване на подтиснати участъци от жлезата, които не се виждат на сцинтиграма

2. Сцинтиграфия:

Стандартното изследване е количествена сцинтиграфия на щитовидната жлеза е технециев 99m-пертехнетат (99mTcO4, гама-лъчение с T50 = 60 часа) и определяне на отлагането на радиоизотопа в щитовидната жлеза: TcTU = Technetium тиреоиден Uptake. Изследването с радиоизотопи се осъществява единствено при специапни показания: за изчисляване на дозата преди лечение с радиоактивен йод, при карцином на щитовидната жлеза, при доказване на дистопични части от щитовидната жлеза. Използват се два изотопа:

- 123 J: гамалъчение; T50 = 13,3 часа -

- 131 J: гама-/бета-лъчение; T50= 8 дни (относително високо лъчево натоварване)

Провеждането на сцинтиграфия на щитовидната жлеза у по-млади пациенти с дифузна струма, при хомогенен ехостроеж и нормални функционални показатели (FT3/4, базално ТТХ, ТРХ-тест) не е задължително.

Информация от сцинтиграфското изследване:

• Дължина, форма и големина на щитовидната жлеза, доказване на ектопична тъкан от щитовидна жлеза (напр. в основата на езика)
• Функционална програма: представяне на участъци от щитовидната жлеза с увеличена или намалена активност. В зависимост от степента на радиоизотопното отлагане се различават:
  • Студени възли: нe ce натрупва радиоактивно вещество
  • Топли възли: натрупва се повече радиоактивно вещество в сравнение с другите участъци
  • Горещ възел: радиоизотопът се натрупва се интензивно, докато в останалата част от жлезата се отлага слабо или въобще не се отлага. При това може да се касае за едноогнищна автоматия (по-старият синоним е автономен аденом)

Рискови критерии при студените възли:

• Лъчева експозиция в по-ранен етап
• Пол (вероятността за злокачествен процес при мъжете е четири пъти по-голяма)
• Млада възраст
• Локална находка: Бързо развитие, неподвижен възел

3. Супресионен тест (на Werner)

Индикации: За доказване на автономен процес на щитовидната жлеза.

След прием на щитовидни хормони в супресивна доза се провежда повторна количествена сцинтаграфия на щитовидната жлеза с измерване на отлагането на радиоизотопа. При сравняване с базисната сцинтиграфия (без прием на щитовидни хормони) могат да бъдат открити автономни участъци в щитовидната жлеза, които не се подчиняват на регулацията, упражнявана от ТТХ и поради това се проявяват самостоятелно в супресивната сцинтиграфия. При запазена регулация стойността на TcTU след супресията се подтиска до около 75% = положителен супресивен тест. При автономен процес (огнищен или дисеминиран) стойността на TcTU ce подтиска с по-малко от 15%, при което FT3/4 все още са нормални (ТсТU и степен на фиксиране на изотопа).

4. ТРХ-тест

Информативността на ТРХ-теста може да се сравнява с тази на базалната стойност на ТТХ. При изключването на автономен процес на щитовидната жлеза ТРХ-тестът е по-чувствителен.

Интравенозен ТРХ-тест: Взема се кръв (определя се базалната секреция на ТТХ = ТТХ I) и едновременно интравенозно се внася синтетичен ТТХ. 30 минути по-късно повторно се взема кръв (определяне на ТТХ II). При запазена регулация след ТРХ- стимулацията продукцията на ТТХ се повишава до 2 пъти над нормалните стойности.

Противопоказания за провеждане на теста: заболявания на хипофизата. бременност

Отрицателен ТРХ-тест, когато  ТТХ II - ТТХ I < 2,5 mU/l ; Положителен: когато ТТХ II - ТТХ I > 2,5, съотв. ТТХ II достига до 25 mll/l

Патологично положителен: Когато ТТХ I > 4 mU/l, съотв. ТТХ II > 25 mll/l

Патологично положителен ТРХ-тест: първичен (тиреогенен) хипотиреоидизъм

Отрицателен ТРХ-тест:

• Вторичен (хипофизарен) хипотиреоидизъм (рядко)
• Хипертиреоидизъм
• Факултативен хипертиреоидизъм при наличие на авнономен процес на щитовидната жлеза

ТРХ-тестът обаче може да бъде все още положителен в следващите няколко случая:

• При супресивно заместително лечение
• При дадени обстоятелства до 6 седмици след преустановяване на лечението с щитовидни хормони
• В продължение на месеци след даването на йод при еутиреоидна струма
• При дадени обстоятелства - до няколко години след успешно лечение на Базедовата болест
• При прием на различни медикаменти, например гликокортикоидно лечение с високи дози
• При други тежки общи заболявания

5. Тънкоиглена пункция с биопсия (ТАБ, тънкоиглена аспирационна биопсия)

Това е прост и безопасен метод. Единственото противопоказание е и наличието на хеморагична диатеза.

Основно показание: Изясняване на студени и хипоехогенни възли, които се нуждаят от оперативно лечение. Достоверни резултати се получават при около 65 - 90%.