Жлъчни пигменти в урината

Показания за изследване

• при диференциалната диагноза на жълтениците

Биологичен материал

• прясна урина от средната струя

Мезобилиногенът и стеркобилиногенът при престояване на урината се окисляват от въздуха до мезобилин и стеркобилин, поради което не могат да бъдат установени.

• У здрави глюкуронираният билирубин преминава само в минимални количества (следи) във вътресъдовото пространство. При холестаза неговият дял рязко нараства. Поради своята добра разтворимост във вода той преминава в урината и може да бъде доказан там.
• Отделяният през червата глюкурониран билирубин се разгражда там до мезобилиноген и по-късно до стеркобилиноген.
• В тънкото черво се получава предимно мезобилиноген. Той частично се резорбира обратно и по порталната вена достига до хепатоцитите. Поема се от тях и отново се излъчва с жлъчния сок (ентеро-хепатален кръговрат), а малка част от него се разгражда в хепатоцитите. В голямото кръвообращение преминава при ограничена чернодробна функция или при надвишаване на възможността на хепатоцитите за поемане на мезобилиноген при масивно отделяне на билирубин в червата.
• В дебелото черво се намира предимно стеркобилиноген. Подобно на мезобилиногена той също се резорбира отчасти обратно. През plexus haemorrhoidalis част от този стеркобилиноген може да заобиколи черния дроб, да достигне голямото кръвообращение и оттам да бъде отделен през бъбреците с урината.
• Количеството мезобилиноген и стеркобилиноген, които се отделят с урината, се откриват с реактива на Ерлих и най-често се означават с названието уробилиноген.
• Положителна находка за повишена екскреция на уробилиноген се наблюдава, когато:
  • концентрацията на отделения мезобилиноген е повишена (поради увредена чернодробна функция)
  • има увеличено образуване на стеркобилиноген (хемолитични кризи)