Захарта руши имунитета

В основата на имунитета е храната

Бялата рафинирана захар потиска имунната защита. Тя блокира ензими, които изграждат имунните тела. Прекаляването с мазнини също действа пагубно. Докато белтъчните храни са „донори“ на защита.

За да сме здрави и за да може организмът да пребори вируси, бактерии и отрови от околната среда, трябва баланс. Доброто равновесие на съставките в храната, която поемаме всеки ден, може да ни осигури тази надеждна защита, обяснява проф. Божидар Попов, председател на Българското дружество по хранене и диететика.

Влизаме в студените месеци, а преходът от топло към студено диктува промени в имунните функции. Именно сега ни е нужно те да са в „бойна готовност“, затова може да им помогнем и да ги поддържаме с начина си на хранене. Защото, за разлика от синтетичните витамини и добавки, които не се усвояват напълно, от храната организмът черпи всичко онова, от което има нужда.

„В основата на имунитета е храната. Тя определя дали човек ще се разболее, когато се срещне с вируси, бактерии и всякакви вредности. Тя определя и доколко болестта ще мине леко и без усложнения или ще се задълбочи“, казва проф. Попов.

С различните съставки от хранителните продукти, които консумираме, организмът гради собствена имунна защита и става трудно уязвим от вирусите, включително и от грипните, които стават все по-агресивни.

Например животинските белтъци силно съдействат на имунитета. Те съдържат есенциалните и незаменими аминокиселини, които влизат в състава на имунните тела. И ако ние си доставяме пълноценен белтък от месо, риба, яйца, мляко и млечни продукти, организмът непрекъснато ще синтезира тези имунни тела, които го защитават.

Докато приемът на много мазнини се отразява зле на имунитета. Затова и пълните хора боледуват по-тежко и са с понижен имунитет. Излишните мазнини, които се трупат в организма, акумулират много токсични вещества от околната среда, които допълнително увреждат имунните функции.

„Прилагането на драстични диети за бързо отслабване и гладуването се отразяват негативно на естествените ни защитни сили. Белтъчини, мазнини и въглехидрати в менюто трябва да са в точната пропорция. Белтъкът трябва да внася 10 – 20 процента от калориите, мазнините – 20 до 30, въглехидратите – 50 – 60 процента. Всичко в минус или в плюс не е добро и води до дисбаланс“, обяснява проф. Попов.

Белтъците са положителните донори на имунитет, докато прекаляването с мазнини и въглехидрати има точно обратния ефект – понижава имунитета. Антиоксидантите, витамините А, С и Е, са с мощно въздействие и по сложен механизъм укрепват имунитета. Водноразтворимите витамини, като С, В6, В12 и фолиевата киселина, също ни осигуряват защита. От минералните вещества най-мощно действие имат селен, цинк, желязо. Може да си ги набавим лесно с храната и най-вече с животинските продукти. Те дават освен чист белтък и микроелементите, от които имаме нужда.

Растителните храни и ядките пък са източник на витамин Е. Пълнозърнестите храни и зелените листни зеленчуци доставят фолиева киселина, витамин С, селен. Жълто-оранжевите зеленчуци – моркови, чушки, тиква, са богати на каратиноиди и на провитамин А, които са важни за имунната защита. Луковите – чесън, лук, праз, също са щит за имунитета, защото съдържат сяра. А тя влиза в състава на някои ензими, които пазят нашето здраве, защото повишават имунните функции. Бобовите варива – фасул, леща, соя, са източник на най-полезния растителен белтък. Заедно с това съдържат мед, цинк, желязо.

Киселото мляко ни дава пробитик. Лактобацилите повишават имунната бариера в тънките черва. А вируси и бактерии навлизат в клетките именно през тънките черва. Лактобацилите служат като войници стражи, които ги унищожават на място, и те не могат да проникнат в организма. Такова действие имат и флавоноидите в чая и особено в зеления чай, който е антиоксидант.

Ако пием витамини на хапчета, прахчета, капсули, разтвори, те се усвояват непълно. Организмът няма механизъм да ги оползотвори напълно. Мастноразтворимите витамини А и D не могат да се усвоят с ефервесцентни таблетки, независимо че „кипящите“ хапчета имат приятен вкус и аромат. Те могат да се усвоят само в състава на мазнини.

„Повечето имуностимулатори са извлечени от естествени хранителни продукти, но не бива да се разчита на тях да засилят имунитета. Добре е всеки ден да се храним балансирано. Ако обаче ден-два пропуснем да хапнем зеленчуци или плодове, може да ги добавим след това. Не е фатално, ако в рамките на седмицата има баланс. Драстични диети и ограничителни режими нарушават хомеостазата – вътрешното равновесие, а вредата от това може да е трайна“, обяснява проф. Попов.

Проф. Божидар Попов: Диетите са пагубни

Диетите за отслабване нарушават вътрешния баланс на организма. Например в така наречените белтъчни, каквато е популярната диета на д-р Аткинс, белтъкът е 60 – 70 процента за сметка на въглехидратите. В плодовите и зеленчуковите режими пък липсва белтък – той е под един процент, докато въглехидратите са над 80 процента. В тези крайности организмът страда, защото не си набавя или достатъчно въглехидрати, или белтък.

И за мазнините трябва баланс. Когато ги ограничим, това води до дефицит на есенциални хранителни вещества, каквито са например мастноразтворимите витамини, съединения като лецитин, фитостероли, фосфатити, които „гонят“ холестерола и са особено полезни за организма.

За най-важните направления в съвременната наука за храненето може да прочетете в книгата на проф. Попов „Митове и истината за храните, храненето и диетите“, която скоро ще излезе от печат. Заедно с научното обяснение, след всяка глава има въпроси и отговори.

„Това са реални въпроси, които са ми задавали журналисти, пациенти и моите студенти и колеги. Мисля, че с тази съвременна информация ще отговоря на най-честите въпроси, за да не търсят информация от съмнителни източници. Защото понякога информацията може да е не само неточна, но и опасна. Особено за диетите“, обяснява проф. Попов.