Бъбречна колика

Диагноза и диференциална диагноза

Поставянето на диагноза бъбречна колика се основава на анамнезата, клиничната картина, наличието на специфичен болков синдром, лабораторните тестове и образните изследвания. В диференциално-диагностичен аспект винаги трябва да се отхвърли руптура на абдоминална аортна аневризма.

Лабораторни тестове

Най-важният лабораторен тест при бъбречна колика е общото изследване на урината и седимента. В голяма част от случаите е налице микроскопска хематурия, въпреки че рядко се установява корелация между степента на хематурията и степента на обструкцията на уретера. Левкоцитурия може да се установи и при остъствие на инфекция в резултат на възпаление на уретера. При съмнение за инфекция се посява урокултура. Други необходими изследвания са пълна кръвна картина, серумни електролити, серумна урея и креатинин. При бъбречна колика може да се установи лекостепенна левкоцитоза и при липса на инфекция.

Образни изследвания

Провеждат се абдоминална и ренална ехография, контрастно рентгенографско изследване на отделителната система, спирална компютърна аксиална томография (КАТ) със или без контраст и радиоизотопно изследване. Ехографското изследване може да не установи конкременти с размер под 5 mm и особено конкременти по хода на уретера. Ехографското изследване е полезно за поставяне на диагнозата при бременни и при пациенти алергични към контрастна материя. В рутинната практика най-често се извършва ехография, като при комплицирани случаи се пристъпва към извършване на КАТ. Интравенозната пиелография е с доказателствена стойност в 95 % от случаите на калкулоза на уретера.

Контраиндикациите за приложение на венозен контраст включват алергия към препарата и бъбречна недостатъчност. Фасовата обзорна нативна рентгенография на корема е полезна за поставяне на диагнозата, тъй като около 90 % от конкрементите в отделителната система са рентгеноконтрастни.