Бъбречна колика

Диференциална диагноза

Диференциалната диагноза на бъбречната колика представлява по-скоро диференциална диагноза на едностранна болка в лумбалната и ингвиналната област.

Диференциалната диагноза на бъбречната колика включва:

• Абдоминална аортна аневризма - 10% от пациентите с абдоминална аортна аневризма съобщават за болка в лумбалната област и едновременно с това са с анамнестични данни за нефролитиаза или прекарана бъбречна колика в миналото. Аневризмата на абдоминалната аорта често се съчетава с макроскопска хематурия вследствие дразнене на стената на уретера. Латералната девиация на уретера, особено вляво, е важен отличителен белег при инструментално изследване за аортна аневризма - ехография и/или компютърна томография. КАТ е задължителен инструмент на диагнозата при пациенти над 50 годишна възраст с клинична картина на бъбречна колика.
• Пиелонефрит – болката е със същата локализация, но по-слаба и по-продължителна. Фебрилитетът и левкоцитозата са задължителни. При някои пациенти се налага изключване на хидронефроза с подходящи образни изследвания. Диференциалната диагноза между пиелонефрит и бъбречна колика е трудна при млади жени.
• Бъбречен абсцес - болката е по-слаба от тази при бъбречна колика и е в резултат на оток и разпъване на бъбречната капсула. В някои случаи е възможно да се палпира подвижна маса в лумбалната област. Показателни са лабораторните изследвания за инфекция. Диабетиците са с повишен риск.
• Обструкция на отделителната система от коагулум – в повечето случаи причините за образуването на съсиреци по хода на пикочните пътища са ятрогенни, но може да се установи и при болни с коагулопатии, злокачествени заболявания, сърповидноклетъчна анемия или гломерулонефрит.
• Херпес зостер - болката е много силна и се разпространява по хода на съответния дерматом. Болката се появява преди типичните кожни промени. Локалната апликация на анестетик (лидокаин), купира болката и е важен диференциалнодиагностичен прийом.
• Мускулни крампи в поясната област - обикновено след физическо натоварване.
• Папиларна некроза с обструкция на уретера – среща се при интравенозни наркомани, пациенти с чернодробна цироза и болни със захарен диабет.
• Радикулит - при увреда на коренче на лумбален или  по-долен торакален нерв. Всички лабораторни и образни изследвания изключват диагнозата бъбречна колика.
• Редки нозологични единици като вероятна диференциална диагноза на бъбречна колика са обтуриращи уретера безоари на аспергилус и кандида, бъбречни тумори, стриктура на уретера, остър инфаркт на бъбрека.
• Гинекологични заболявания - ектопична или тубарна бременност; руптура на овариална киста или торзио; компресия на уретера от разширени овариални вени, често по време на бременност; тазова възпалителна болест; бременност -  обикновено се развива физиологична хидронефроза.
• Пациенти, симулиращи бъбречна колика – най-често това са интравенозни наркомани с добри познания по отношение на терапията на бъбречната колика, която включва приложение на високи дози опиати.

Диференциалната диагноза на бъбречната колика е обобщена на Таблица 1.