Белодробна емболия

Методи за изследване

Лабораторни показатели

Фибринни и фибриногенни разпадни продукти (например D-димери) се наблюдават при пресни флеботромбози и белодробна емболия като последица на спонтанната фибринолиза. D-димери се откриват и след операции у пациенти с тумори, както и при консумативни коагулопатии.

Кръвно-газов анализ

рО₂ и рСО₂ са понижени, нормалната стойност на рО₂ (> 80 mm Hg) пo правило изключва тежката белодробна емболия (но не и леката белодробна емболия през I стадий). При тежката белодробна емболия от III стадий нататък хипоксията не се подобрява и след даване на кислород.

ЕКГ

Само в 50% от случаите се наблюдават типични изменения. Важно е наличието на стари ЕКГ-записи и редовният контрол. Измененията често са преходни:

• Синусова тахикардия (най-често срещана)
• S_IQ_III-тип (синдром на Мс Ginn – White) или S_IS_IIS_III-тип вследствие дилатацията на дясната камера с ротиране на сърцето около надлъжната му ос по посока на часовниковата стрелка (да се съпоставя с предишни ЕКГ-записи)
• Непълен десен бедрен блок
• Изместване на преходната зона в прекордиалните отвеждания наляво, така че S-зъбецът преобладава до V_{5, 6}
• Издигане на ST-интервала с негативизиране на крайната част на Т-вълната в III отвеждане (диференциална диагноза: инфаркт на задната стена)
• Негативизиране на Т-вълната вдясно прекордиално – V_{1, 2, (3)}
• P-pulmonale
• Ритъмни нарушения, особено екстрасистоли, понякога предсърдно мъждене

Ехография

• Признаци на белодробна емболия (откриват се, когато най-малко 30% от белодробното кръвно русло е запушено)
• Евентуално директно доказване на тромба в дясната половина на сърцето или в а. pulmonalis (трансезофагеално ултразвуково изследване)
• Индиректни белези, говорещи за остро тензионно обременяване на дясната камера:
  • Дилатиране на a. pulmonalis и на дясното сърце
  • Парадоксално движение на септума към лявата камера (предсърдие); евентуално инсуфициенция на трикуспидалната клапа
  • Преценка на наляганията и техните градиенти (цветен доплер)

Рентгенография

Само в 40% от случаите рентгеновата картина на гръдния кош дава данни за застой в белодробната артерия, за едностранен висок стоеж на диафрагмата, за поява на „ампутирани съдове“ при по-големите клонове на белодробните артерии на нативната рентгенография. Признакът на Westermark представлява преходно локално белодробно просветление; едностранен малък плеврален излив (при белодробен инфаркт засенчването е локализирано, рядко с триъгълна форма), наличие на ателектази.

Дясна сърдечна катетеризация

Налягането в белодробната артерия и белодробното съдово съпротивление са повишени (по правило след III степен).

Доказване на ембола:

• Дигитална субтракционна ангиография (DSA)
• Перфузионна сцинтиграфия на белия дроб: с помощта на маркирани с ^99mТе-албуминови макроагрегати (при което белодробното кръвообращение и белодробната функция не се нарушават) могат да бъдат установени микроемболи на белодробните капиляри. Чрез съпоставяне с актуални рентгенографии на гръдния кош и с вентилаторна сцинтиграма могат да бъдат разпознати перфузионните дефекти.
• Ангиография на белодробната артерия: това е най-сигурният диагностичен метод (откриват се дефекти в изпълването, прекъсвания на съдовете), показан единствено при неясни случаи и готовност за последващо лечение.

Доказване на началната флеботромбоза:

• Цветна доплерова ехография
• Изотопна флебограма
• Рентгенова флебограма

Приложения: 

Белодробна тромбоемболия