Ебола

Епидемиология

Вирусите Ебола и Марбург са отговорни за добре документирани огнища на тежка човешка хеморагична треска с проценти на смъртност, вариращи от 23% за вируса Марбург (Марбург, Германия, 1967 г.) до 89% за вируса Ебола (ДРК (Демократична република Конго), по-рано Заир, м. декември 2002 г. – м. април 2003 г.).

Вирусът Ебола също предизвиква силно смъртоносна болест при дългоопашати макаци (Macaca fascicularis), внесени в Рестън, Вирджиния, САЩ, от Филипините, без обаче да причини смърт сред четиримата заразени служители, полагали грижи за приматите (Рестън, Вирджиния, САЩ, 1989 г.).

Потенциален риск от заразяване с вируса Ебола има за индивиди, които пътуват до Африка (на юг от Сахара); за лица, които се грижат за пациенти, заразени с афропроизводни подтипове на виурса Ебола; за лаборанти, които работят с вируса в тъканни култури.

Заболеваемост и смъртност

Заболеваемостта и смъртността сред пациентите, които развиват клинично заболяване, са много високи, като варират в зависимост от вида на вируса Ебола. Най-смъртоносният вид е Заир – при това заболяване смъртността е ~ 89%. При инфекции с вида Судан смъртността достига 41 – 65%. За щастие щамът Рестън няма патогенни ефекти при хората.

Раса

Не съществуват данни за расово предпочитание на вируса Ебола. Тъй като повечето случаи са наблюдавани в Субсахарска Африка, повечето пациенти са чернокожи.

Пол

Вирусът Ебола засяга както мъже, така и жени. Все пак мъжете, поради естеството на работата им, са изложени на повишен риск от заразяване, напр. при събиране мъртви трупове на примати за храна, както и по др. вектори (напр. в Африка и Филипините основен вектор са прилепите). Жените, осигуряващи преките грижи за болните членове на семействата, също носят висок риск от заразяване. За мъжете и жените – медицински работници, рискът от инфектиране е еднакъв.

Възраст

По време на епидемията през 1995 г. в Киквит, ДРК, инфекциите при деца са били значително по-малко, отколкото при възрастни. По време на тази епидемия само 27 (8.6%) от 315 пациенти, диагностицирани с Ебола, са били на възраст 17 години или по-млади. Предполага се, че е по-малко вероятно децата да имат директни контакти с инфектирани пациенти, отколкото възрастните. При др. вирусни хеморагични заболявания, като конго-кримската хеморагична треска и инфекциите с Хантавируси (Hantavirus), също преобладават възрастните пациенти.

Приложения: 

Ебола – информация за пътуващите