Ебола

Диагноза

Началната фаза на инфекцията се характеризира с тромбоцитопения, левкопения и изразена лимфопения. След няколко дни се развива неутрофилия, което води до повишение на аспартатаминотрансферазата (АсАТ) и аланинаминотрансферазата (АлАТ). Билирубинът може да бъде нормален или леко увеличен. С настъпването на анурия кръвната урея и серумният креатинин се повишават. Неизлечимо болните пациенти развиват метаболитна ацидоза, която води до тахипнея (опит за компенсаторна хипервентилация).

Окончателната диагноза се основава на изолиране на вируса в тъканна култура или RT-PCR. Изолиране на вируса Ебола в тъканни култури е процедура с висок риск и се извършва безопасно само в няколко високоспециализирани лаборатории по целия свят. Косвеният флуоресцентен тест за антитела (IFAT) често се свързва с получаване на фалшиво положителни резултати. Имуноензимният метод (ELISA) може да бъде полезен при диагностицирането на инфекция с Ебола.

Серологичните изследвания включват ELISA, IgM (ELISA) с помощта на EBO-Z вирусните антигени, събрани от заразените клетки Vero E6, и IgG (ELISA)-извлечени Ебола-антигени. IgM (ELISA) и IgG (ELISA) са доказано чувствителни и специфични. IgM (ELISA) става положителен при експериментални примати в рамките на 6 дни от инфектиране, но не остава положителен за по-дълъг период. IgM-тестът може да бъде използван за документиране на остра инфекция с Ебола. IgG (ELISA) е по-специфичен от флуоресцентния тест за антитела (IFAT) и остава положителен за дълъг период от време (IgG (ELISA) за Ебола, изглежда, е превъзходен тест за серопозитивност).

Приложения: 

Ебола – информация за пътуващите