Фебрилни състояния

Висока телесна температура (фебрилитет или треска)

Фебрилитетът (треската) е адаптивен процес, който се характеризира с повишаване на нормалната телесна температура, свързано с изместване на хипоталамично зададеното ниво (setpoint) на телесната температура, в отговор на различни молекули, наречени пирогени. Пирогените се делят на екзогенни (различни молекули от външната среда, които се свързват с рецепторите на макрофагите и водят до освобождаването в циркулацията на ендогенни пирогени) и ендогенни пирогени (цитокини, които се отделят от фагоцитарните клетки на имунната система - простагландин Е2, интерлевкин-1 (α и β), интерлевкин-6, тумор некрозис фактор (α и β); интерферон (α, β и γ) и други).

За фебрилитет (висока температура) се говори, при:

• Аксиларна температура над 37.0°С;
• Орална температура над 37.7°С;
• Ректална температура над 38.0°С;

В зависимост от покачването повишението на температурата може да бъде:

• До 37.8°С – субфебрилна температура;
• До 38.5°С – леко фебрилна температура;
• До 39.5°С – умерено фебрилна температура;
• До 40.5°С – значителна температура;
• До 41.5°С – висока температура;
• Над 41.5°С – хиперпирексия;

Различават се три стадия в развитието на треската:

1. Stadium incrementi – стадий на покачване на температурата.
2. Stadium fastigii – стадий на максимално висока температура.
3. Stadium decrementi – стадий на понижаване на температурата.

Снижаването може да настъпи постепенно или бързо за няколко часа.

Приложения: 

Национално ръководство за поведение при деца с повишена телесна температура в извънболничната помощ