Състояния и заболявания

Фебрилни състояния

Видове температурни криви

Различават се няколко типа температурни криви, като оценката се осъществява на базата на три критерия: денонощните колебания на температурата (по-големи или по-малки от 1°), спадане до и под нормалната и продължителността на фебрилните периоди.

  • Febris continua – характеризира се с умерена до висока температура в продължение на дни, с денонощни колебания под 1°.
  • Febris intermittens – внезапно повишаване на температурата над 39-40°С, като след няколко часа тя спада до или под нормалната, като афебрилният период продължава 1-2 дни.
  • Febris remittens – умерена до висока температура с денонощни колебания над 1°, без сутрин да достига до 37°С.
  • Febris recurrens – редуващи се периоди на бързо и трайно повишаване на температурата и критично спадане след няколко дни до нормата.
  • Febris septica – висока температура с големи денонощни колебания (4-5°С) и сутрешно спадане до нормалната и под нея.
  • Febris undulans – фебрилни периоди (от дни или седмици) с постепенно покачване на температурата и достигане до 39-40°С и постепенно спадане, след което следва афебрилен или субфебрилен период от няколко дни.
  • Febris inversа – сутрешната температура е по-висока от вечерната.
  • Febris irregularis – температурни покачвания с различни колебания без определена закономерност по степен и продължителност.
  • Febris ephemerica – краткотрайни покачвания на температурата (за 1-2 дни).

Фебрилитет може да възникне като реакция на:

  • Инфекции. Най-честата причина за развитие на висока температура са инфекциите – бактериални, вирусни, хламидиални, микоплазмени. В организма се освобождават екзогенни пирогени, които водят до продукцията на ендогенни пирогени, задействащи каскадата и водещи до развитието на висока температура. Важно е да се знае, че абсолютните стойности на температурата не корелират с тежестта на инфекциите. Това в особена сила важи за имунокомпрометираните болни и възрастните хора, при които много често не се наблюдават много високи стойности на температурата въпреки наличието на тежки инфекции.
  • Ревматологични заболявания. Много често едни от първите симптоми при ревматологичните заболявания (артрити, васкулити) е фебрилитетът. По-късно се развиват и другите симптоми на заболяването, които подпомагат поставянето на диагнозата.
  • Неопластични заболявания
  • Грануломатозни заболявания:
    • Саркоидоза;
    • Регионални ентерити – болест на Crohn; улцерозен колит;
    • Грануломатозен хепатит;
  • Ендокринни заболявания:
    • Хипертиреоидизъм и субакутен тириоидит – фебрилитетът и загубата на тегло са най-честите симптоми на тези заболявания;
    • Надбъбречна недостатъчност;
  • Белодробен тромбемболизъм и трмбофлебити;
  • Тежки травми и наранявания – при тъканна увреда се освобождават редица ендогенни вещества, които играят ролята на ендогенни пирогени или предизвикват тяхното образуванe;
  • Постоперативен фебрилитет. Механизмът на покачване на температурата е същият, който се наблюдава при травматичната увреда на тъканите. Обикновено постоперативния фебрилитет, ако не е свързан с развитието на инфекция, се проявява като единичен епизод на повишена телесна температура, който не изисква лечение.
  • Фебрилитет след медицински манипулации:
    • Хемодиализа – в хода на хемодиализно лечение фебрилитет може да възникне, както в резултат на бактериална контаминация (рядко), така и като реакция на организма спрямо диализните разтвори. Във всички случаи, обаче, е необходимо задължителното изследване на хемокултури, за да може да се започне своевременно антибиотично лечение;
    • Ендоскопски изследвания - при 5% от случаите след бронхоскопия се наблюдава развитие на фебрилитет, най-често поради освобождаването в циркулацията на тумор некрозис фактор и много рядко поради развитието на пневмония. - в 1% от случаите след ретроградна холангиопанкреатография се развива фебрилитет в резултат на контаминиране с чревни патогени;
    • Кръвопреливане – развитие на фебрилитет се наблюдава при около 5% от пациентите, при които е провеждане кръвопреливане. Високата температура се дължи на антилевкоцитни антитела и се развива по време или малко след кръвопреливането;
  • Фебрилитет при прием на лекарства. Редица лекарства могат предизвикат преходно повишаване на телесната температура. Такива медикаменти са антибиотици от групата на бета-лактамите, анестетици, барбитурати, антихистамини и други.
  • Фебрилитет с неизвестна етиология. При част от случаите с повишена телесна температура причината за фебрилитетът остава неустановена. За фебрилитет с неизвестна етиология се говори когато са налице следните три условия:
    • Наличие на телесна температура по-висока от 38.3°С при няколко измервания;
    • Продължителност на фебрилитета повече от три седмици;
    • Невъзможност за поставяне на диагноза независимо от едноседмични изследвания в болнична обстановка.
Редица изследвания показват, че повишената температура при случаите на т. нар. „ фебрилитет с неизвестна етиология “ се дължи на инфекции (30-40%), неоплазми (20-30%), ревматологични заболявания (10-20%) , други заболявания (15-20%) и неизвестна причина (5-15%).
Източник(ци):

МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО ПРОЕКТ BG051PO001-6.2.02 „ПУЛСС - Практически увод в лечението на спешни състояния“

Източник(ци):

Националното ръководство е представено като официален документ на І-я Национален конгрес по обща медицина, 03-06/11/2005 г., гр. Варна

Реклама

Покана

Ако сте медицински, здравен или сроден специалист и бихте желали да допринесете за подобряване качеството на тази публикация – да предложите свой собствен авторски текст, фотография или видео, или просто да ни посочите грешка от едно или друго естество, която може да сме допуснали при подготовката на материала, заповядайте!