Хипертиреоидизъм

Понятия

Хипертиреоидизмът, често наричан „хиперфункция на щитовидната жлеза“, е състояние, при което щитовидната жлеза продуцира и секретира ексцесивни количества свободни тиреоидни хормони – трийодтиронин (Т3) и/или тироксин (Т4).

Хипертиреоидизмът може да преминава в хипотиреоидизъм – състояние на редуцирана продукция и секреция на Т3 и/или Т4, и обратно.

Най-честата причина за хипертиреоидизъм е базедовата болест (болест на Базедов), позната още като болест на Грейвс (Graves' disease), имунна тиреопатия или имунна хипертиреоза.

Хипертиреоидизмът е една от причините за тиреотоксикозата – хиперметаболитен клиничен синдром, възникващ при повишени серумни нива на Т3 и/или Т4. Тиреотоксикоза може да има и без хипертиреоидизъм. Някои пациенти развиват тиреотоксикоза вследствие възпаление на щитовидната жлеза (тиреоидит), което може да доведе до свръхсекреция на тиреоидни хормони, без да е налице свръхпродукция на тези хормони, с каквато се характеризира хипертиреоидизмът. Тиреотоксикоза може да се появи и след прием на ексцесивни количества екзогенни тиреоидни хормони под формата на заместители на тиреоидните хормони, например левотироксин – феномен, известен като екзогенна тиреотоксикоза, алиментарна тиреотоксикоза или окултна фактитивна тиреотоксикоза.