Хемофилия

Генетика

В около 2/3 от случаите унаследяването е рецесивно половосвързано чрез Х-хромозомата (с положителна фамилна анамнеза), в останалите случаи се касае за спорадични заболявания, възникнали в резултат на спонтанна мутация в Х-хромозомата. Тъй като синтезът на F. VIII се контролира от гени, разположени в X - хромозомата, то теоретически у жената активността на F. VIII би трябвало да бъде двойно по-голяма (XX). В действителност се установяват само около 100% активност, както у здравите мъже, тъй като по време на ембрионалното развитие едната Х-хромозома се инактивира (според хипотезата на Lyon).

• Всички дъщери на болния от хемофилия са кондукторки (носителки) (тъй като получават от бащата дефектната Х-хромозома)
• Всички синове на болния са здрави (тъй като получават здравата Х-хромозома на майката)
• Кондукторките предават своята увредена хромозома на децата си с 50 % вероятност

Болният мъж е генетично болен: мъж, който не боледува е генетично здрав. Жена, която не боледува, може да бъде генетично здрава или болна : хетерозиготна кондукторка с една болна Х-хромозома, при което средно 50% от активността на F. VIII са запазени (с големи различия). Обикновено кондукторките няма оплаквания, понякога те могат да притежават дискретна склонност към кръвотечения (обилни кръвотечения по време на менструация, след операции, аборти и др.), в случай, че активността на F. VIII е ниска (с големи различия при кондукторките).

Важно!: Когато една кондукторка кърви, съществуват следните много рядко срещани диференциално-диагностични възможности:

• Хомозиготна носителка на генетичния дефект (истинска хемофилия): момиче от брак между жена-кондукторка и мъж-болен от хемофилия
• Пациентка с мъжки генотип и женски фенотип
• Жена с инхибиращи антитела, насочени срещу факторите на съсирването, например след бременност