Хронична бъбречна недостатъчност и уремия

Диализа и хемофилтрация

Екстракорпорална хемодиализа (ХД) и перитонеална диализа (ПД):

• Хемодиализа: азотсъдържащите вещества дифундират през полупропусклива мембрана по посока на концентрационния им градиент (от кръвта към изотоничната / изойоничната диализна течност). Разликата в концентрациите между кръвта и диализата се поддържа с помощта на уред. При положение, че освен това съществува и допълнително понижаване на налягането от кръвта към диализата, от кръвта (и от тялото) може да бъде отнета вода (= ултрафилтрация). При екстракорпоралната хемодиализа се използват синтетични полупропускливи мембрани. За да се осигури постоянен съдов достъп, се поставя артерио-венозна фистула. Хроничната интермитираща хемодиализа (ХД) се провежда 3 пъти седмично в диализните центрове в продължение на 4 - 8 часа (в зависимост от остатъчната бъбречна функция и телесната повърхност).
• Перитонеална диализа: при перитонеалната диализа перитонеумът играе ролята на полупропусклива меибрана (с обменна повърхност от около 1m²) . Коремната кухина е резервоар за диализата, който се вкарва с помощта на катетър. За промиващ разтвор служи глюкозен разтвор, който не съдържа калий и е съобразен с електролитното съдържание на серума.

Съществуват два варианта перитонеална диализа:

• Постоянна амбулаторна перитонеална диализа (ПАПД): ръчна перитонеална диализа с 4 - 5 смени на торбичките с 2 или 2,5 I диализат/ден.
• Нощна интермитентна перитонеална диализа (НИПД): автоматична нощна перитонеална диализа (с помощта на т.нар. циклер): = 6 цикъла на нощ с общ оборот от 12 - 15 I диализат. Предимствата в сравнение с постоянната амбулаторна перитонеална диализа: През деня пациентите могат да се движат, а и в козметичен план този вид  перитонеална диализа е по-удобен (благоприятен за работещите).

Хемофилтрация:

• При нея се възпроизвеждат процесите на филтрация, които се разиграват в гломерулите. Отвежданата от една вена кръв преминава през мембрана, която пропуска молекули с молекулно тегло до 35 000 далтона. Като се използва градиентът на налягането се отделя течност, наподобяваща първичната урина. Хемофилтратът, който съдържа азотни вещества, се подменя със същата по количество изотонична/изойонична течност. Така пречистената кръв отново се прелива на пациента. Хемофилтрацията има стойността на диализен метод и притежава предимството да обременява ограниченото кръвообръщението. На практика обмяната се осъществява три пъти на седмица и възлиза на 14 - 18 I.

Съществуват два варианта:

• Постоянна артерио-венозна хемофилтрация (ПАВХ): осъществява се посредством използване на физиологичния градиент между артериите и вените.
• Постоянна вено-венозна хемофилтрация (ПВВХ): осъществява се посредством включването на помпа.

Индикации: серумен креатинин над 10 mg/dl (при диабетици и по-рано); съотношението креатинин : урея > 1:20

Хиперкалиемия, свръховодняване, уремични симптоми

Постоянната артерио-венозна хемофилтрация и хемодиализата представляват диализни методики с еднаква стойност при лечението на терминалната бъбречна недостатъчност. ПАПД е способ, при който кръвообръщението се щади в по-голяма степен. ПАВХ е подходяща при лечението на острата бъбречна недостатъчност и сърдечно обусловените състояния на свръховодняване. Друго показание са отравянията с вещества, които могат да бъдат диализирани, съотв. ултрафилтрирани.