Хронична бъбречна недостатъчност и уремия

Консервативно лечение на хронична бъбречна недостатъчност

Консервативно лечение:

• Лечение на основното бъбречно заболяване, напр. антибиотично лечение на пиелонефрита и отстраняване на предразполагащите фактори, отстраняване на аналгетиците при аналгетична нефропатия и др.
• Понижаване на уреята чрез спазването на бедна на белтъци, но богата на аминокиселини диета. Ограничаване на белтъците може да се осъществи единствено до долната граница на азотното равновесие (внос на белтъци според загубите). При нормално хранене дневният внос на белтъците не трябва да надхвърля 0,5 g/kg телесна маса. При оптимална диета съотношението урея/креатинин в серума възлиза на около 10. Т.нар. "Шведска диета" включва нормално хранене с ежедневно ограничаване на белтъците до 0,4 g/kg при внасяне на около 20 g есенциални киселини или кетоаналози (в организма те се трансаминират и по такъв начин понижават нивото на азота). Концентрацията на серумния креатинин не се повлиява от бедната на белтъци диета. Бедната на белтъци диета намалява хиперфилтрацията на останалите нефрони (теория за хиперфилтрацията) и забавя прогресирането на бъбречната недостатъчност при хроничен гломерулонефрит.
  • Диетата трябва да гарантира достатъчен внос на калории (> 2 000 kcal)
  • Диетата не трябва да бъде строго безсолна, при синдрома със загуба на сол дори се налага допълнително подсоляване на храната (виж no-rope)!
  • Бедна на сол диета при хипертония или отоци вследствие задръжка на натрий.
• Увеличено отделяне на урея при обилен внос на течности (2,0 - 2,5 l/ден) с увеличаване на диурезата на 2,5 l/ден! При това намалява серумното ниво на азота, но не и на креатинина. Когато при наличието на електролитно равновесие диурезата намалее, то тя може да бъде увеличена за известно време с помощта на следните 2 мерки:
  • Даване на бримкови диуретици (напр. фуроземид): когато въпреки диуретика диурезата продължава да намалява
  • Допълнително даване на бикарбонати за компенсиране на ацидозата: при повишено отделяне на бикарбонати нефроните пропускат по-голяма част от филтрата в съответствие със състоянието на ацидоза, тъй като при последната съществува необходимост от обратна резорбция на бикарбонатите. При комбинирането на внос на бикарбонати (коригиране на ацидозата) и бримкови диуретици в случай на предтерминална бъбречна недостатъчност все още може да се постигне полиурия от около 3,0 l/ден. Когато при провеждането на това лечение диурезата продължава да намалява, консервативните възможности за лечение на бъбречната недостатъчност са изчерпани и е показана трансплантация на бъбрек.
• Контрол на водно-електролитното и алкално-киселинното равновесие и корекция на нарушенията: редовен контрол на електролитите (в серума и урината, балансиране), обема на урината и теглото. Недостатъчният прием на готварска сол е най-честата причина за понижаване на диурезата! Дневният внос на NaCI се определя според загубата с урината.
• Отчитане на променената фармакокинетика: съблюдаване на намалена поддържаща доза (нормална начална доза) при бъбречна недостатъчност за медикаментите, които се отделят през бъбреците. За предпочитане са медикаменти, чиято дозировка не трябва да бъде променяна при бъбречна недостатъчност. В случаи на съмнение се прибягва до определяне на плазмената концентрация на медикамента. (сърдечни гликозиди при бъбречна недостатъчност). Избягват се нефротоксичните медикаменти!