Кръвоизливи от стомашно-чревния тракт

Топична диагностика за локализиране на кръвоизлива

Ендоскопско изследване на храносмилателния тракт: ендоскопията е метод на избор при всички кръвотечения (с диагностично и терапевтично значение!). При наличие на ясна кръв в изпражненията, която със сигурност не е от ректо-сигмоидната област, трябва да бъде проведено ендоскопско изследване и на горната част на храносмилателния тракт, за да не бъде пропуснато масивно кръвотечение от хранопровода, стомаха и т.н.. Ендоскопска класификация на активността на кръвотечението no Forrest (F)

• FI Активен кръвоизлив
  • F la: струйно артериално кръвотечение
  • F lb: кръвотечение на капки
• F II: неактивен кръвоизлив
  • F IIа: лезия с наличие на некървящ съд
  • F lIb: покрита от коагулум лезия
  • F IIс: покрита с хематин лезия
• F III: лезия без признаци на кръвотечение

Важно!: При наличие на видим кръвоносен съд опасността от настъпването на рецидивиращ кръвоизлив е много голяма (> 50%). Тези кръвоизливи са резултат от exulceratio simplex Dieulafoy = артериално кръвотечение от единична малка язва (обикновено във фундуса на стомаха), която е разяла субмукозна артерия. Когато при ендоскопското изследване на горната и долната част на храносмилателния тракт източникът на кръвотечението не може да бъде открит и последното продължава да персистира, съответно е обилно, се прибягва до прилагането на следните методи:

• Последователна радиоизотопна сцинтиграфия с маркирани с ^{99 m}  Тс еритроцити или албумин. При произхождащи от стомашно-чревния тракт кръвотечения на сцинтиграмата се наблюдава нехарактерно натрупване на радиоактивно вещество в коремния кръвен басейн. Сцинтиграфското изследване е по-чувствително, но затова пък по-малко специфично от артериографията.
• Селективна артериография: необходима предпоставка е наличието на артериален кръвоизлив със загуба на кръв над 1мл/мин. Когато резултатите от радиоизотопното изследване установят наличието на кръвоизлив, артериографията допълнително уточнява точната локализация (и евент. служи като лечебен метод). Важно!: Прилагането на методи за изобразяване кухинните органи с ренгеноконтрастно вещество не е удачно, тъй като например язвената ниша може да бъде покрита от тромб. Преди ендоскопското изследване или артериографията не трябва да се провеждат рентгеноконтрастни изследвания, тъй като остатъците от контрастното вещество затрудняват постигането на добро ендоскопско изображение и евентуално правят артериографията невъзможна.
• Когато животозастрашаващи кръвотечения от горната част на тракта или от тънкото черво не могат да бъдат локализирани, се стига до оперативна експлорация като ultima ratio: при това провеждането на интраоперативно ендоскопско изследване може да бъде от полза.