Лайшманиоза

Биологичен цикъл и преносители

Причинителят на кожната лайшманиоза е открит през 1897 г. от руския учен П. Ф. Боровски. През 1900 - 1903 г. W. Leishmann и С. Donovan в Индия откриват у болен от кала-азар паразити, морфологично идентични с телцата на Боровски. Трансмисивният път на предаване чрез флеботомуси доказват през 1941 г. S. Adler и М. Вег при кожна лайшманиоза, a през 1942 г. - С. Swaminath и сътрудници при кала-азар.

Лайшманиите преминават два стадия на развитие:

• В организма на човека и гръбначните животни: амастиготен (лайшманиен, вътреклетъчен), с кръгла или овална форма и размери 2-4 μm на 1-2 μm
• В организма на флеботомусите: промастиготен (лептомонаден, подвижен), с вретенообразна форма и размери 10-20 μm на 5-6 μm.

Лайшманиите са вътреклетъчни паразити и се размножават чрез двойно делене, като най-напред се дели кинетопластът, а после ядрото и цитоплазмата. В една клетка паразитите достигат 20-30 и при разрушаването и могат да се разположат и извънклетъчно. При оцветяване по Романовский-Giemsa цитоплазмата е в светлосин цвят, а ядрото и кинетопластът - в червеновиолетов.

Преносители на лайшманиите са различни видове флеботомуси. Те се заразяват при смукане на кръв от болни хора или животни. В стомахчето на флеботомуса амастиготите след няколко часа се превръщат в промастиготи (камшичести), размножават се, локализират се в глътката и на 5 - 8-ия ден стават заразоспособни. Когато флеботомусите смучат кръв, чрез хоботчето си вкарват през кожата на човека или животните промастиготи и ги заразяват. Промастиготите бързо се размножават и инвазират локалните тъканни клетки, a no кръвен път - и други органи и се превръщат в амастиготи - облигатни вътреклетъчни паразити.

Както кожната, така и висцералната лайшманиоза могат да протекат субклинично и да завършат със самоизлекуване, но се срещат и клинични форми, които задължително изискват съответно лечение. Това се дължи на щамовите различия при лайшманиите по отношение на токсичност и патогенност, от една страна, и имунна реактивност на гсстоприемника, от друга. Наблюдавани са случаи, при които кортизонова и имунодепресивна терапия може да активира латентната лайшманиоза. Реинвазии след прекарана лайшманиоза се наблюдават рядко, тъй като се създава имунитет срещу хомоложния вид. Този имунитет може да продължи години, дори цял живот. В някои случаи обаче въпросът за вторичната инвазия при лайшманиозата е все още дискутабилен в литературата. Откриването на специфични хуморални антитела (комплементосвързващи, аглутиниращи, преципитиращи) става само при висцералната лайшманиоза и при някои случаи на кожна лайшманиоза. Това прави възможно използуванета на имунологичните реакции в диагностиката на заболяването.