Лайшманиоза

Лечение на висцералната лайшманиоза

Най-често се прилагат следните препарати и схеми:

Препарати, съдържащи 5-валентен антимон

• Solustibosan (Sodium stibogluconate, Pentostam). Прилага се мускулно или венозно, като 1 ml от разтвора съдържа 0,100 g база. При възрастни дневната доза е 0,600 g (6 ml). При деца тя е по 0,01 g/kg т. м. Курсът на лечение е 6-10 дни (ежедневно или през ден).
• Neostibosan (Ethylstibamine). Прилага се венозно: първи ден - 0,1 g, втори ден - 0,2 g, следващите дни по 0,3 g, общо 2,7 g.
• Urea stibamine (Aminostiburea, Carbostibamide, Carbantine, Stiburea). Прилага се венозно в покачващи се дози от 0,05 до 0,200 g, обшо 3,0 g.
• Glucantime (Meglumine antimoniate). Прилага се мускулно в ампули no 5 ml (1,5 g действуващо вещество) ежедневно в продължение на 12-15 дни; дневната доза е 0,06—0,100 g/kg т. м. След 4-6 седмици може да се проведе повторен курс. Антимоновите препарати трябва да се инжектират бавно (за около 5 мин.), за да се избегне рискът от настъпване на тромбоза.

Диамидинови препарати

• Pentamidine (Lomidine). Прилага се мускулно като 10 % разтвор. При възрастни и деца дневната доза е 0,002-0,004 g/kg т. м. Правят се 10-15 инжекции ежедневно или през ден.
• Hydroxystilbamidine isothionate. Прилага се бавно венозно в продължение на 10 дни, като дневната доза за възрастни е 0,250 g. Курсът на лечение се повтаря след 7-дневно прекъсване, общата доза е 7,5 g. За избягване на вазомоторни смущения едновременно се дават антихистаминови препарати.

Диамидиновите препарати се прилагат при резистентност или непоносимост към антимоновите препарати, като не се използват за лечение на посткалаазарни лайшманоиди.

Антибиотици

• Amphotericin В (Fungizone). Прилага се във венозни инфузии. Започва се с 0,005-0,010 g дневно, като това количество ежедневно се увеличава, за да се стигне до 0.0005-0,001 g/kg т. м. Общо за курса на лечение трябва да се приемат 1,0-3,0 g. Прилага се при резистентност към другите лекарствени средства.
• Allopurinol: 6,7-10 mg/kg.т.м  три пъти дневно в продължение на 6 седмици.

Като крайно лечебно средство се прилага спленектомията. В тропическите райони спленектомираните деца трябва да получават до края на живота си антималарийни препарати.