Лайшманиоза

Патогенеза и патоанатомия на висцералната лайшманиоза

На мястото на ухапването от флеботомуса (до 1 седмица) на кожата се образува бързопреходен първичен афект възелче с бледорозов цвят, в което има лайшмании (амастиготи, изпълващи хистиоцитите). Рядко процесът остава на този стадий, а бързо се генерализира чрез кръвния ток в макрофагеалните и хистиофагоцитните клетки на слезката, черния дроб, костния мозък, лимфните възли, чревната стена, а понякога в бъбреците и надбъбреците. Развива се хиперплазия на моноцитно- макрофагеалната система в слезката и черния дроб, което води до тяхното уголемяване, особено на слезката. При хронифициране на заболяването се установява склероза в перипорталните пространства на черния дроб, което може да бъде причина за персистираща спленомегалия като резултат на увеличаващата се портална хипертензия. Могат да настъпят дистрофични, некротични процеси, а впоследствие дегенеративни изменения в органите на кръвотворния апарат. Първоначално хемопоезата е нормална, а в по-късните стадии тя се потиска. Развиват се гранулоцитопения и анемия. Това състояние се засилва и от скъсения живот на червените и белите кръвни клетки. Проявяващата се по-късно тромбоцитопения заедно с намалената протромбинова продукция може да доведе до тежки мукозни хеморагии. Отоците са свързани с хипоалбуминемията. Левкопенията може да причини развитие на вторични бактериални инфекции с последващи усложнения.