Нарушения на сърдечния ритъм

Външна електрокардиоверзия и дефибрилация

Индикации:

• Абсолютни: надкамерни и камерни тахикардии с опасност от кардиогенен шок, камерно трептене, камерно мъждене
• Относителни: неуспешна медикаментозната регулация на предсърдното трептене, предсърдното мъждене

Противопоказания: незастрашаващи живота тахикардии при дигиталисова интоксикация.

Принцип на действие: посредством силен външен токов удар върху сърцето настъпва блок във всичките центрове, които са в състояние да образуват възбуждение. До известна степен миокардът влиза в състояние на "електрически покой" (рефрактерна фаза). Спонтанната деполяризация обаче настъпва най-бързо в естествения водач - в синусовия възел, така че последният отново определя ритъма. С изключение на камерното мъждене дефибрилацията се извършва синхронизирано (свързано с фазите на сърдечния цикъл-кардиоверзия): за да се избегне попадането на токовия удар в ранимата фаза на Т-вълната (възходящото рамо на Т-вълната), в уреда е монтиран пусков механизъм, който има грижата токовият разряд да се произведе 0,02 сек. след R-зъбеца. Докато при камерно мъждене се прилага висока енергия (първоначално 200 J), при предсърдното мъждене първоначално се подбират по-ниски енергии (100J), при камерна тахмкардия - (50J), а при предсърдно трептене - (10J). При неуспех дозата на енергията се повишава! Ако пациентът е в съзнание, преди това се осигурява краткотрайна венозна наркоза (например с Etomidat). Да се внимава по време на дефибрилацията помощникът да не е в съприкосновение с пациента или с неговото легло! При кардиоверзия на по-дълго продължаващо предсърдно мъждене с опасност от образуване на тромби в предсърдията пациентът трябва да бъде третиран предварително с антикоагуланти (поради опасност от емболия)