Нарушения на сърдечния ритъм

Диагноза на нарушенията на сърдечния ритъм

• Анамнеза и клиничен преглед (изследване на пулсовата и сърдечна честота най-малко в продължение на 1 минута с установяване на евентуално пулсов дефицит)
• Продължителен ЕКГ-запис в покой
• Холтер-ЕКГ (установяване на интермитиращи ритъмни нарушения и тяхната количествена оценка)
• Велоергометрия (установяване на ритъмни нарушения, които се провокират от натоварване, проследяване на сърдечната честота при обременяване - недостатъчно покачване на честотата се наблюдава при болест на синусовия възел)
• Усипен ЕКГ-запис (високоамплитуден ЕКГ-запис) при установяване на късни потенциали
• Фармакологичен тест (например атропинов тест при съмнение за синдром на болния синусов възел/sick-sinus syndrom )
• Инвазивна диагностика:
  • Предсърдна стимулация
    • Бърза предсърдна стимулация:
      • AV-проводимост
      • Рефрактерен период на синусовия възел (удължен при Sick-sinus syndrom)
    • Преждевременна предсърдна автономна стимулация:
      • Синоатриално време на провеждане
      • Определяне на рефрактерния период
      • Диагностика на надкамерните тахикардии
• ЕКГ на Хисовия сноп (хисограма) (обикновено заедно с предсърдната стимулация) - за диагностика на предсърдно-камерни, вътрекамерни проводни нарушения, както и на паранодални проводни пътища
• Програмирана камерна стимулация - за първична локализация (Mapping) на камерните тахиаритмии, тестване на подходящи за лечението на камерните тахиаритмии антиаритмични препарати.