Остър перитонит у новороденото и в детската възраст

Перитонити в детската възраст

Етиология

Най-честа причина за перитонитите в детската възраст е острото възпаление на апендикуларния израстък, следвано от първичните (криптогенни) перитонити и следоперативният перитонит.

Клинична картина

Клиничната картина при различните перитонити има сходна характеристика.

Симптоматиката се дели на обща и локална:

• Към локалната симптоматика спадат дифузна спонтанна и палпаторна коремна болка, ригидност на предната коремна стена, перитонеално дразнене, вяла до липсваща чревна перисталтика.
• Към общата симптоматика на основното хирургично заболяване се добавят неспокойствие или вялост и хиподинамия, температура, повръщане, дехидратация, ендосептичен шок.

Клиничното протичане на перитонита минава през три стадия:

1. Начален. Възпалителният процес е локален, детето има спонтанни болки в съответната област, изпитва чувство на тежест и гадене, повръщане на застойно стомашно съдържимо. Езикът е сух и обложен, пулсът е ускорен.
2. Разгънат (компенсиран). Процесът се разпространява в повече от две анатомични области. Болките са дифузни, коремът е напрегнат и балониран, установява се мускулна ригидност. Перисталтика не се долавя. Повръщанията са упорити с характер на мизерере, дефекация липсва. Децата са в тежко общо състояние, високо фебрилни, интоксикирани, бледи, с халонирани очи, вяли и отпуснати. Налице са първите признаци за метаболитни разстройства.
3. Напреднал (декомпенсиран). Възпалителният процес обхваща цялата коремна кухина, на преден план са явленията на гнойната интоксикация. Общото състояние се влошава катастрофално. Настъпват тотални нарушения в обменните процеси с белези на полиорганна недостатъчност.

Диагноза

Анамнестично има данни за коремни оплаквания с давност няколко дни.

Физикалната находка е основание за рентгеново изследване на корема в право положение. В началния стадий се установяват дилатирани чревни бримки с оточни стени, а с напредване на перитонита - множество равномерно разпределени хидроаерични сенки.

При ехографското изследване може да се докаже свободно подвижна течност в корема.

Параклиниката отразява динамично промените в бялата кръвна картина, биохимичните показатели и алкално-киселинното равновесие.

Лечение

Лечението е оперативно по спешност със съответна комплексна предоперативна реанимация и антибиотикотерапия:

• Широка лапаротомия, радикална обработка на първичното огнище, ревизия и санация на коремната кухина – аспирация на гнойта, отстраняване на фибриновите налепи и промиване (лаваж) с топъл физиологичен серум и антисептични разтвори.
• Интраоперативна декомпресия на токсичното съдържимо в дилатираните чревни бримки посредством мануално изтласкване в посока към дебелото черво или чрез ентеротомия и аспирация.
• При опасност от развитие на следоперативни сраствания и адхезивен илеус се извършва интубация на тънките черва през цекостома – т.н. еластично шиниране за трайна евакуация на токсичното тънкочревно съдържимо и профилактика на адхезивния илеус.
• Ако се установят чревни бримки с нарушен виталитет или некроза, се прави резекция и първична анастомоза, след което предвид наличието на перитонит се оставя лапаростома. Съвременното лечение на усложнените форми на гноен перитонит се изразява в оставяне на лапаростома, която позволява етапни ревизии и санация на коремната кухина. За целта коремните органи се покриват със стерилно антисептично платно, фиксирано към ръбовете на оперативния разрез. Дефинитивното затваряне на коремната кухина става след отзвучаването на патологичните процеси.

Следоперативната реанимация се съчетава с широкоспектърни антибиотици и имуностимулатори.

При особено тежките форми на перитонит се прилага хипербарна оксигенация.