Отравяне с етилов алкохол (етанол)

Безцветна течност с характерна миризма и вкус, с широко разпространение в промишлеността, медицината и бита. Притежава висока липоразтворимост. Бързо и добре се резорбира , около 5 - 10 % се излъчва в непроменен вид през белите дробове, бъбреците и кожата. Метаболизира се в черния дроб посредством три различни ензимни системи: алкохолдехидрогеназа, микрозомалната етанолоксидираща ензимна система и каталазата. Ключова роля в метаболизма на етиловия алкохол играе алкохолдехидрогеназата, за която се знае, че съществуват пет класа, произхождащи от един наследствен ген. Този полиморфизъм на алкохолдехидрогеназата най-вероятно определя степента и характера на токсичния алкохолен ефект, както и изграждането на алкохолна зависимост. Постъпилият в организма етилов алкохол преминава следния път на разграждане : алкохол - ацеталдехид - оцетна киселина - въглероден двуокис - вода. Този процес протича с еднаква скорост средно около 6 - 10 мл / h . Разграждането на етиловия алкохол се осъществява в две фази: чрез алкохолдехидрогеназата се достига до ацеталдехид, след което се намесва алдехиддехидрогеназата до получаване на крайните продукти от метаболизирането СО2 и Н2О .

Токсично действие

Етиловият алкохол постъпва в организма през храносмилателната система, по-рядко парентерално, през кожата и инхалаторно. Остри отравяния настъпват при консумация на големи количества алкохолни напитки, при използването им като ревулзивно средство при малки деца чрез нанасяне върху кожата (например при "разтриване" на малки деца със спирт при температура) или в производствени условия при инхалиране на алкохолни пари. Поради високостепенната си липотропност, лесно преодолява клетъчните мембрани богати на липиди, уврежда функцията на клетъчните ензимни системи, разстройва метаболизма на клетката, причинява интрацелуларна хипоксия, натрупване на кисели метаболитни продукти в тъканите / главно млечна и оцетна киселина /. При хронична злоупотреба с алкохол настъпва индуциране на метаболизиращите ензимни системи с изграждане на алкохолна зависимост.

Патоморфология

При остро отравяне хиперемия и оток на мозъка, мозъчните обвивки, огнища на енцефаломалация (особено при малки деца), промени по лигавицата на стомашно-чревния тракт, венозен застой в белите дробове и другите вътрешни органи. При хронична злоупотреба - дистрофични промени в главен мозък, периферни нерви, панкреас, черен дроб, бъбреци, сърце, атрофичен гастрит и др.

Клинична картина

Характеризира се с церебрален (основен), гастроинтестинален, респираторен и сърдечно-съдов синдром.

В зависимост от тяхното съдържание се определят 4 степени на остро алкохолно отравяне:

• Първа степен - еуфория и психомоторна възбуда при алкохолна концентрация в кръвта от 0,5 до 1,0 на хиляда
• Втора степен - кома със запазени рефлекси, добро дишане и хемодинамика при алкохолна концентрация от 0,5 до 2 на хиляда
• Трета степен - дълбока кома с намалени до липсващи рефлекси, нарушено дишане, артериална хипотония при алкохолна концентрация от 1,0 до 3,0 на хиляда
• Четвърта степен - дълбока кома, остра дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност при алкохолна концентрация от 1,5 до и над 4,0 на хиляда

Гадене, повръщане, възможност за аспирация на стомашно съдържимо, диарични изхождания съпътстват острото отравяне. Острото алкохолно отравяне може да бъде съчетано с: черепно-мозъчна травма, гръдна или коремна травма, хипогликемия, остър алкохолен панкреатит, хепатит, миокардоза, при малки деца и енцефаломалация. При пациенти с хронична злоупотреба с етилов алкохол - алкохолна болест - са налице увреждания на централната нервна система с алкохолна деградация на личността, алкохолна епилепсия, Корсакова психоза. Увреждания на периферна нервна система с алкохолни полиневрити, трудно поддаващи се на лечение, увреждане на черния дроб с хроничен алкохолен хепатит , често и бързо преминаващ към цироза, хроничен панкреатит, хронична анемия, хронична алкохолна миокардоза, които при остро отравяне могат да се изострят и да станат причина за смърт.

Диагноза

За поставяне на диагнозата остро алкохолно отравяне най-голямо значение има лабораторната диагностика - определяне на алкохолната концентрация в кръв.Тя не винаги е абсолютен критерий за степента на отравянето поради следните причини: - времето, което е изминало от консумацията на алкохола до вземане на кръв за химико-токсикологичен анализ , възраст, индивидуални особености на пациента. Концентрация над 0,5 на хиляда може да е съчетана с картината на остро алкохолно отравяне.

Лечение

Стомашна промивка с разтвор на медицински въглен, i.v. инфузиране на хипертоничен разтвор на глюкоза - 20% с Pyramem и неспецифичния антидот Centrophenoxin 1-2 г. i.v., неутрална форсирана диуреза, дихателна и кардиоциркулаторна реанимация при необходимост. Симптоматични средства: Diazepam при възбуда 10 -20 mg i.m., аналептици- Coffeinum natrio benzoicum трикратно по 1/2 ампула i.v. или субкутанно през 15 минути при ниско артериално налягане и нарушено съзнание. При високи концентрации на алкохол в кръвта диализни методи за депурация или обменно кръвопреливане. Динамично проследяване от хирург, неврохирург, кардиолог, невролог. При алкохолна болест лечението е предимно симптоматично и комплексно, отчитащо наличните органни увреждания. Специфичното лечение се провежда с лекарствени препарати, съдържащи дисулфирам (Anticol ,Naltrexon, Esperal) - вещество, което възпрепятства разграждането на алкохола до вода и въглероден двуокис. Като резултат се настъпва едно ацеталдехидно отравяне - антабус ефект - с нарушаване на общото състояние, кардиоциркулаторни нарушения с повишаване на артериалното налягане или колапсни явления, еритем по кожата на гърдите, недостиг на въздух, стягане в гърдите, нарушаване на съзнанието, инфаркт на миокарда. Т.нар.антабус препарати се прилагат под формата на таблетки през устата или се имплантират подкожно. Лечението на антабус ефекта е с i.v. инфузиране на 20 % разтвор на глюкоза и симптоматични средства съобразно наличните клинични прояви.