Пневмококова пневмония

Епидемиология

Пневмококовата пневмония е най-честата от придобитите в обществото пневмонии (в зряла възраст).

Етиология

Пневмококовата пневмония се причинява се от бактерията Streptococcus pneumoniae (Str. pneumoniae, S. pneumoniae), известна още като пневмокок (pneumococcus). Познати са 84 серотипа (най-разпространените типове са от 1-ви до 7-ми и 14-и). Повишена възприемчивост към тях е налице при понижени защитни сили, след спленектомия, както и при пациенти със сърповидноклетъчна анемия; при тези болни трябва да бъде извършена профилактична ваксинация. Пневмококите се откриват до 50% в устната кухина на здрави хора (под контрол на Streptococcus salivarius). При стрес или силно изстудяване, вследствие преходно понижаване на неспецифичната устойчивост, се стига до нарушаване на равновесието между микро- и макроорганизма и евентуално до пневмония.

Клинична картина

Типична бактериална пневмония (вж. Пневмонии).

Диагноза

Диагнозата на пневмококовата пневмония се основава на:

• доказване на причинителя в кръвта, храчките, бронхиалния секрет;
• доказване на пневмококови антигени в кръвта, храчките, урината;
• доказване на антитела.

Лечение

Пеницилин (вж. Пневмонии).

Профилактика

Активно имунизиране на рисковите пациенти.