Синдром на придобитата имунна недостатъчност (СПИН)

Диагноза на ХИВ-инфекцията

Инфекцията се диагностицира предимно чрез кръвен тест. Той се базира на факта, че при инфекция с ХИВ в организма се изработват антитела. Ако такива антитела бъдат открити, се правят допълнителни уточняващи тестове. Диагнозата „ХИВ-инфекция“ се поставя въз основа на оплакванията и резултатите от кръвните изследвания, а доста често това става случайно при рутинни изследвания, без да има каквито и да било оплаквания. За диагнозата „СПИН“ трябва да се докаже налична инфекция с ХИВ-вируса в комбинация с определени оплаквания, наличие на някое характерно за СПИН състояние и определени промени в имунологичните изследвания.

Ако спадате към някоя от рисковите групи за заразяване с ХИВ или лекарят подозира, че може да сте заразени с ХИВ, могат да ви бъдат направени редица изследвания:

• рутинните кръвни и уринни изследвания не показват съществени отклонения, в тях могат да се открият промени, сочещи някаква вирусна инфекция в организма;
• за доказване на опортюнистични инфекции и техните причинители се извършват микробиологични изследвания;
• изследване на секрети и парченца тъкан от тялото за наличието на необичайни бактерии, гъби, паразити и вируси, предизвикващи опортюнистични инфекции;
• имунологичните изследвания показват различните параметри на елементите на имунната система; при ХИВ и СПИН могат да се открият намален брой CD4+-лимфоцити и променени съотношения между отделните видове имунни клетки;
• серологичните изследвания, доказващи диагнозата „ХИВ-инфекция“ или „СПИН“, търсят в кръвта на пациента специфични антитела, насочени срещу вируса ХИВ или откриват директно вирусни частици. Рутинното изследване за ХИВ/СПИН е от типа ELISA и открива антитела срещу ХИВ. Антителата срещу ХИВ се изработват за 3 до 6 месеца след заразяването, т.е. отрицателен резултат от изследване, проведено по-рано от 6 месеца след рисков сексуален или друг контакт, не отхвърля със сигурност ХИВ-инфекция. Тъй като ХИВ/СПИН е сериозна диагноза, резултатите от ELISA-теста за антитела срещу ХИВ се потвърждават от повторно, по-точно изследване, наречено Имуноблот. Това изследване също изследва антитела срещу ХИВ, което означава, че резултатът може да е фалшиво отрицателен през първите 6 месеца от рисковия контакт с евентуално заразен от ХИВ или болен от СПИН. За потвърждаване на диагнозата „ХИВ-инфекция“ след положителни резултати от посочените по-горе тестове, както и за поставяне на диагнозата в интервала до 6-ия месец от предполагаемото заразяване, се извършва изследване на вирусната рибонуклеинова киселина (РНК) в кръвта или т. нар. „вирусен товар“. Това изследване открива директно вируса и е способно да посочи диагнозата още по време на първичната ХИВ-инфекция (или остър ХИВ-синдром), когато тестовете за антитела срещу вируса са отрицателни. Това е важно, тъй като заболяването показва по-благоприятно протичане и по-дълга преживяемост при рано започнато лечение. Изследването на вирусната РНК се прилага и за преценка на състоянието на кърмачета, родени от заразени с ХИВ или болни от СПИН майки. Тези деца могат да бъдат заразени или не с вируса ХИВ, но всички те носят в кръвта си (в продължение на няколко месеца) антитела срещу вируса, предадени от майката. Преди 15-месечна възраст диагнозата „ХИВ-инфекция“ може да се постави само чрез изследване на евентуално наличие на вирусна РНК в кръвта на бебето. Смята се, че след тази възраст децата се „изчистват“ от майчините антитела и при налична инфекция вече образуват свои собствени антитела срещу ХИВ.

Методи за доказване на ХИВ-инфекция

• За първично тестиране (скрининг)
• За потвърдително изследване – Western Blot, имунофлуоресцентен тест (IFA)
• За мониториране на терапията – полимеразна верижна реакция (PCR)
• Изолиране на вируса – ХИВ-вирусът се изолира трудно и методът не се използва рутинно

Методите за първично и потвърдително изследване откриват антитела срещу вируса, а методите за мониториране определят самия вирус или неговите компоненти.

Скрининг

• Ензимносвързан имуносорбентен метод (ELISA):
  • По време на прозоречния период пациентът не дава положителни резултати при ELISA и Western Blot тестовете за определяне на антитела срещу ХИВ, въпреки че има висок вирусен товар и някои остри ретровирусни симптоми.
  • Серонегативният период обикновено се наблюдава от 1 до 4 седмици след инфекцията, но може да продължи и до 6 месеца.
  • След инцидент се препоръчва изследване на 1-ия, 3-ия и 6-ия месец.
  • Прозоречният период може да бъде съкратен до около 2 седмици чрез тест за откриване на р24 или за около 1 седмица с тестове за детекция на НК чрез PCR.
  • Изследвани материали: кръв, слюнка, урина.
• Бързи тестове:
  • Всеки положителен резултат от скриниращите тестове се изследва в 2 повторения.
  • Повторно реактивните проби се изследват чрез потвърдителни тестове. Като потвърдителни тестове се използват Western Blot и IFA.
  • Материали за изследване: кръв, слюнка.

Приложения: 

Указания за клинично поведение и лечение на ХИВ-инфекция при възрастни в европейските страни