Синдром на придобитата имунна недостатъчност (СПИН)

Симптоми на СПИН

Основните симптоми на СПИН са резултат от заболявания, които обикновено не се развиват при хора със здрава имунна система. Повечето от тях са инфекции, предизвиквани от бактерии, вируси, гъби и паразити, които при нормални обстоятелства се предотвратяват от увредените от ХИВ елементи на имунната система. Такива опортюнистични инфекции са често срещани при болните от СПИН и могат да засегнат почти всяка система или органи. При болните от СПИН има и увеличен риск за развитие на различни форми на рак, като сарком на Капоши, рак на маточната шийка и лимфоми. Освен това болните често проявяват системни симптоми като треска, изпотяване, увеличени лимфни възли, слабост и загуба на тегло. Конкретните опортюнистични инфекции, които развиват пациентите, зависят донякъде от преобладаващите инфекции в съответния географски район.

Белодробни инфекции

Пневмоцистозата е сравнително рядко заболаване при здрави, имунокомпетентни хора, но е често срещана при инфектираните с ХИВ. Тя е белодоробна инфекция, предизвиквана от гъбата Pneumocystis jirovecii. Преди въвеждането в развитите страни на ефективна диагностика, третиране и профилактика, пневмоцистозата е основна непосредствена причина за смъртта на болните от СПИН. В развиващите се страни тя все още е сред първите признаци за развитие на СПИН при неизследвани пациенти, макар че по принцип се развива едва когато CD4-клетките намалеят под 200/µl кръв.

Туберкулозата заема особено място сред инфекциите, свързвани с ХИВ, защото тя може да се предава и на имунокомпреметирани лица по въздушно-капков механизъм, трудно се лекува след идентифициране, а резистентнтостта към много съвременни медикаменти е сериозен проблем. Коинфекцията с туберкулоза и ХИВ (TB/HIV) е основен проблем в света. Според Световната здравна организация през 2007 г. 456 хиляди от починалите от туберкулоза са ХИВ-позитивни, съставлявайки една трета от смъртните случаи от туберкулоза и почти една четвърт от жертвите на СПИН през годината. Въпреки че честотата на туберкулозата, съчетана със СПИН, намалява в развитите страни в резултат на подобрените медицински практики, положението е различно в развиващите се страни, където и инфекциите с ХИВ са най-масови. В ранните стадии на ХИВ-инфекцията, при концентрация на CD4 над 300 клетки/µl, туберкулозата обикновено се проявява основно като белодробно заболяване. С напредването на болестта туберкулозата често се развива атипично, засягайки и други органи. Симптомите вече не са локализирани в определено място, а често засягат костния мозък, костите, отделителната и храносмилателната система, черния дроб, лимфните възли и централната нервна система.

Инфекции на храносмилателната система

Езофагитът е възпаление на лигавицата на хранопровода. При наличие на ХИВ-инфекция той обикновено е предизвикан от гъби (кандидоза) или вируси (херпес или цитомегаловирус), в по-редки случаи – от микобактерии.

Хроничната диария при ХИВ-инфекциите може да се дължи на множество различни причини – от обичайни бактериални (салмонела, шигела, листерия, кампилобактер) и паразитни инфекции до редки опортюнистични инфекции с криптоспоридиоза, микроспоридиоза, Mycobacterium avium complex и вируси (астровируси, аденовируси, ротавируси и цитомегаловируси). В някои случаи диарията може да бъде страничен ефект на някои медикаменти, използвани за третиране на ХИВ, или просто да съпътства ХИВ-инфекцията, особено в нейния начален стадий. Тя може да бъде и страничен ефект на антибиотици, използвани за третиране на бактериалните причини за диария. Предполага се, че в следващите стадии на ХИВ-инфекцията диарията се дължи на промени в начина, по който стомашно-чревният тракт усвоява хранителните вещества, и може би е свързана с наблюдаваната загуба на тегло.

Неврологични и психиатрични проблеми

ХИВ-инфекцията може да доведе до различни невро-психични промени, както чрез инфектиране на станалата уязвима нервна система с различни организми, така и в резултат на самото заболяване.

Токсоплазмозата е болест, причинявана от едноклетъчния паразит Toxoplasma gondii. Тя обикновено засяга главния мозък, причинявайки токсоплазмен енцефалит, но може да засегне също очите и белите дробове.

Криптококовият менингит е инфекция на менингите (мембраната, покриваща главния и гръбначния мозък) от гъбата Cryptococcus neoformans. Тя може да причини треска, главоболие, умора и повръщане. Пациентите могат да получат припадъци и пристъпи на объркване, а, оставена без лечение, болестта може да бъде летална.

Прогресивната мултифокална левкоенцефалопатия е демиелинизираща болест, при която постепенното разрушаване на миелиновата обвивка на аксоните на нервните клетки води до нарушение в предаването на нервните импулси. То се предизвиква от вирус, наличен при 70% от хората в латентна форма и развиващ се само при силно отслабване на имунната система. Заболяването се развива бързо, обикновено довеждайки до смърт месеци след диагнозата.

ХИВ-свързаната деменция е метаболитна енцефалопатия, предизвикана от ХИВ-инфекцията и подсилвана от инфектираните с ХИВ мозъчни макрофаги и микроглия. При инфектиране тези клетки отделят както човешки, така и вирусни невротоксини. Честотата на деменцията е 10 – 20% от ХИВ-инфекциите в западните страни, но едва 2% в Индия. Тази разлика може би се дължи на различната разновидност на ХИВ в Индия.

При пациенти с напреднало заболяване понякога се наблюдава маниакално състояние, по-продължително и свързано с по-силна раздразнителност и познавателно увреждане и по-слаба еуфория, отколкото маниите при същинско биполярно разстройство. Този синдром се наблюдава по-рядко при използване на комбинирана терапия

Приложения: 

Указания за клинично поведение и лечение на ХИВ-инфекция при възрастни в европейските страни