Указания за орална антикоагулантна терапия

Тромбоемболични усложнения

В случаите на тромбоемболични усложнения се препоръчва повишаване на антикоагулантното ниво от 0.5 до 1.0 INR или да се добави 160 mg/ден аспирин или 4 х 100 mg/ден дипиридамол към дозата на синтрома, ако тромбоемболичните усложнения персистират.

При висок риск от кървене желаната терапевтична област може да бъде намалена от INR 2.0 – 3.0, със или без прибавяне на дипиридамол.

Стандартна антикоагулация преди операция

Синтромът се спира 4 дни преди планова операция при болни с механични клапи, предхождащо предсърдно мъждене или прекаран инсулт. Операцията може да бъде извършена, когато INR е под 1.5. Счита се, че рискът от тромбоемболизъм е нисък за този кратък период на антикоагулация. Лечението със синтром се възобновява, когато болният може да гълта през устата (1 – 3 ПОД).

Агресивна антикоагулация преди операция

При болни с повишен риск от тромбоемболични усложнения след спиране на оралния антикоагулант, когато INR спадне под 2.0, се включва интравенозна хепаринова инфузия. Мониторирането се извършва с проследяване на активираното парциално тромбопластиново време (аРТТ), което трябва да бъде 1.5 до 2.5 пъти спрямо контролата. Операцията може да се извърши, когато INR спадне под 1.5 и хепаринът може да се спре 4 – 6 часа преди операцията. При повечето болни с нестабилна стенокардия хепаринът се продължава до системната хепаринизация по време на ЕКК, особено в случаите на реоперация. Спирането на хепарина може да доведе до реактивиране на нестабилната ангина и да увеличи склонността към съсирване в стенозиралите графтове, до периоперативна исхемия и инфаркт. При тези болни в постоперативния период след 12-ия час се започва инфузия с хепарин при контрол на аPTT 1.5 – 2.5 пъти над контролата за около 3 дни и се възстановява отново оралната антикоагулация до терапевтични нива.