Вирусен хепатит В

Епидемиология

Хепатит В е чернодробно заболяване, причинено от вируса на хепатит В (HBV). Носителят на Нобелова награда д-р Блумберг открива вируса през 1967 г. Първоначално антигенът е открит в кръвта на австралийски абориген (HBsAg) и затова и до ден днешен се нарича австралийски антиген.

Преболедувалите са около 2 милиарда души – около 1/3 от популацията на земята, хронично болните – над 350 милиона. Това прави вируса най-разпространеният вирус на планетата. Годишно по 1 милион души умират вследствие на болестта. На 30 секунди заболяването взима средно по 1 жертва. Вирусът се нарича още „тихият убиец“ (silent killer), защото убива бавно и в почти всички случаи безсимптомно: болният няма никакви симптоми и си мисли, че е абсолютно здрав; когато се появят симптомите, е твърде късно. Един от четири хронично болни загива от рак на черния дроб или чернодробна недостатъчност.

Честотата на заболяемостта от остър вирусен хепатит В (ОВХ В) е във връзка с честотата на хроничното вирусоносителство в дадена група от населението. В България инфектираните с HBV са около 4% от населението, което поставя страната в зоната със средна ендемичност на разпространение в Европа; за различните региони процентът варира от 1.9 до 5.3. Статистическите данни показват, че през последните 15 години заболяемостта от ОВХ В е намаляла значително. Несъмнено основна причина за това е въвеждането през 1992 г. на задължителната ваксинопрофилактика. Независимо от намаляването на заболяемостта, ОВХ В остава сериозен социален и икономически проблем за обществото. Важността на проблема се определя от възможните усложнения при това заболяване: хронифициране на инфекцията в 5 – 10% от симптоматичните случаи на ОВХ В (при имунокомпрометирани пациенти процентът е по-висок); около 20% от пациентите с хроничен хепатит развиват чернодробна цироза с трайна загуба на работоспособност и с нисък процент на преживяемост, а около 10% от тях – чернодробен карцином; над 90% от децата, инфектирани през първата година от живота им, остават хронични носители на HBV; при остра инфекция с HBV по време на бременност се увеличава броят на спонтанните аборти и преждевременните раждания.

Фулминантен хепатит се развива при по-малко от 1% от случаите, но прогнозата е сериозна, с висока смъртност (над 50%). Суперинфекция с HIV увеличава риска от развитие на чернодробна цироза, а суперинфекция с HCV повишава риска от развитие на хроничен активен хепатит (ХАХ) и на чернодробен карцином.

Приложения: 

Хроничен хепатит В