Жлъчни камъни (холелитиаза)

Диагноза на жлъчните камъни

• Ехографско изследване: това е най-чувствителният и бърз метод за доказване на жлъчни камъни. Доказват се уголемен жлъчен мехур, промени в неговата форма и изменения в стената му, застоен (разширен) d. choledochus, изследва се неговата контрактилна способност след прием на храна. Посредством ехографския анализ на високо честотните сигнали може да се реши, дали се касае за холестеринови камъни и дали те са калцифицирани.
• Рентгенова диагностика:
  • Нативна (суха) снимка: калцифицираните камъни (20% от случаите) се разпознават като контрастна сянка; останалите камъни могат да бъдат визуализирани като дефект в изпълването единствено след даване на рентгеноконтрастно вещество.
  • Рентгеново изследване с йодсъдържащи контрастни вещества. Видове ренгенови находки при изследване на жпъчния мехур и жлъчните пътища:
    • Септиран жлъчен мехур
    • Дивертикул на жлъчния мехур
    • Двоен жлъчен мехур
    • Промяна в положението на камъка
    • Постоянна пространствена връзка между тумора и стената
    • Изчезване на екстравезикално разположен тумор
    • Холедохолитиаза в близост до папилата, отрицателна холецистография
    • Стеноза на папилата (състояние след холецистектомия)

Поради високата чувствителност на ехографското изследване и възможността за сигурно доказване на камъни в холедоха чрез ЕРЦП рентгеново изследване със съдържаща йод контрастна материя се провежда единствено при специални показания. Напълно достатъчно е пероралното приемане на контрастната материя (перорална холецистография).

Индикации: неясни ехографски данни, доказване, съответно изключване на камъни в мехура (например преди перорална лизираща терапия). Странични действия: отключване на хипертиреоидизъм при наличие на автономен процес в щитовидната жлеза; реакция на непоносимост, рядко анафилактична реакция (1:10 000) при i.v. внасяне на контрастната материя.

Противопоказания: алергия към йода, хипертиреоидизъм (дори и при съмнение), автономен процес в щитовидната жлеза, планиран тест с радиоактивен йод (след внос на йодсъдьржащи контрастни вещества тестът с радиоактивен йод дава погрешни резултати!) в продължение на поне 3 месеца, чернодробна и бъбречна недостатъчност, серумен билирубин > 2 mg/dl, бременност, интравенозното внасяне на контрастната материя е противопоказано и при наличието на моноклонална lgM-гамопатия (М. Waldenstroem) - съществува опасност от желатинозно изменение на плазмата с развитие на бъбречна недостатъчност. Невъзможността за изобразяване на жлъчния мехур (отриателна холецистография) може да се дължи на: запушване на жлъчния проток (например от камъни), Хроничен холецистит (лигавицата на жлъчния мехур не концентрира контрастното вещество), недобро сътрудничество от страна на пациента!, чернодробна недостатъчност, хирербилирубинемия > 23 mg/dl (и двете представляват противопоказания!)

• Директна холангиография:
  • ЕРХ (ендоскопска ретроградна холангиография). Честота на усложненията - над 1 % (холангит, панкреатит)
  • ПТХ (перкутанна, трансхепатална холангиография). Честотата на усложненията възлиза на 2 - 3%: жлъчен перитонит и хемобилия
• КАТ на жлъчния мехур е най-чувствителният метод за доказване на калцифицирани жлъчни камъни
• Билиарна секвентна сцинтиграфия: докато при рентгеноконтрастното изследване, жлъчните пътища се изобразяват единствено при билирубин до 2 - 3mg/dl, то билиарната секвентна сцинтиграфия носи информация и при стойност на билирубина, достигаща до 10 mg/dl.
• Перорална транспапиларна хопангиоскопия посредством "mother-babyscope-system" (ендоскопска система с ендоскоп "майка" и въведен през него ендоскоп "бебе")

След ехографското диагностициране на жлъчните камъни възникват три въпроса:

• Дали се касае за "няма" или изявена жлъчнокаменна болест?
• Дали се касае за холестеринови камъни и дали последните са калцифицирани? - ехографски високочестотен анализ, нативна рентгенова снимка на дясната половина от корема или КАТ.
• Дали d. cysticus е свободно проходим и дали жлъчният мехур е в състояние да се съкращава? - ехографско изследване на гладно и 45 минути след ядене. При положение, че след ядене мехурът намалява своя размер, по правило неговият проток е свободно проходим; Евентуално се провежда холецистография, тъй като камъните в мехура могат да бъдат пропуснати по време на ехографското изследване.