Вулвовагинална и хламидийна инфекция при бременност

Провеждат се многобройни клинични, микробиологични и патогенетични изследвания, посветени на проблема с вулвовагинитите, предлагат се нови препарати и методи за лечение, обаче разпространението на тази патология при жените в репродуктивна възраст все още остава високо. За това свидетелстват резултатите от епидемиологичните изследвания, съгласно които 28 – 40% от пациентките на акушеро-гинекологичните клиники страдат от вагинити.

При това такива форми на вулвовагинална инфекция, като бактериална вагиноза, кандидозен вулвовагинит и трихомонален вагинит, представляват 90% от всички случаи на вагинити. Следва също да се отбележи, че водещият причинен фактор за слузесто-гнойните цервицити е хламидийната инфекция, която се открива при 3 – 21% от бременните.

Очевидно е, че наличието на вулвовагинална и хламидийна инфекция по време на бременността представлява реална опасност както за майката, така и за плода.При това се повишава вероятността от преждевременно прекъсване на бременността, расте рискът от антенатално и интранатално инфектиране, както и от развитието на гнойно-възпалителни усложнения през следродилния период, понеже долните дялове на гениталния тракт при такива бременни са резервоар на огромно количество различни потенциално вирулентни микроорганизми. Затова своевременната диагностика и провеждането на рационална етиотропна терапия по време на бременността представляват доста актуална задача.

Целта на скрининговото изследване бе определянето честотата на различните форми на вулвовагинална инфекция и урогенитална хламидиоза в третото тримесечие на бременността, както и характера на усложненията на бременността, раждането и следродилния период, свързани с наличието на дадена инфекция. На втория етап от изследването бе направена сравнителна оценка на ефективността на различните методи на лечение на кандидозния вулвовагинит, бактериалната вагиноза и урогениталната хламидиоза при бременните.