Вулвовагинална и хламидийна инфекция при бременност

Терапия

В терапията на кандидозния вулвовагинит при 56 пациентки в третото тримесечие на бременността беше изучена ефективността на вътрешното прилагане на еднократна доза флуконазол 150 мг (дифлукан) вътрешно в сравнение с широко разпространената 6-дневна схема за интравагинално приложение на пимафуцин. По данни от първото контролно изследване (6 – 8 дни след края на лечението), ефективността на флуконазола представлява 91.4%. При назначаване на пимафуцин беше отбелязана отчетлива тенденция към по-ниска клинична ефективност – 71.4%. При следващото контролно изследване (28 – 31 дни след края на лечението) ефективността на приложението на флуконазол беше със сигурност по-висока – 93.7% в сравнение с 66.7% при интравагиналното приложение на пимафуцин (p < 0.05). В хода на провежданата терапия при нито една бременна не бяха отбелязани странични реакции. Освен това не беше отбелязано и неблагоприятно влияние на посочените препарати върху плода, а при пациентки с положителни резултати от терапията на кандидозен вулвовагинит при оценката на раждането, следродилният период и състоянието на новороденото в ранния пренатален период, не бяха проявени усложнения, свързани с кандидозната инфекция. За лечението на друга разпространена форма на вулвовагинална инфекция – бактериална вагиноза, при 46 бременни в продължение на 3 или 7 дни беше прилаган вагинален крем „Далацин” (ВКД), съдържащ клиндамицин. Ефективността на проведената терапия се оказа еднакво висока и в двете групи и при първото изследване (6 – 8 дни след края на лечението) беше съответно 87.5 и 90.9%, а при повторното (28 – 31 дни след края на лечението) контролно изследване – 76.2 и 81.3%. Общата честота на развитие на кандидозния вулвовагинит след проведеното лечение на бактериалната вагиноза в групата на бременните, получаващи 3-дневния курс на лечение ВКД, беше 8.3% в сравнение с 31.8% в групата на бременните със 7-дневния курс на лечение (р < 0.05). Други странични ефекти и усложнения не бяха наблюдавани. За бременните, които поради късното потърсване на помощ в клиниката не бяха получили своевременна ефективна етиотропна терапия към момента на раждането, се провеждаше обработка на влагалището с емулсионна лекарствена форма на хлорхексидин – антисептична емулсия "Пливасепт" (АЕП). При интравагиналното прилагане на АЕП, съдържаща хлорхексидин, при 32 пациентки беше отбелязано значително клинично подобрение и нормализиране на лабораторните показатели в продължение на 20 – 24 часа след еднократната обработка при 76.5% бременни с бактериална вагиноза и при 66.7% – с кандидозна инфекция. Освен това при анализа на усложненията при нито едната от тези пациентки в последствие не бяха отбелязани прояви на ранева инфекция или следродов ендометрит. Обаче при пациентки с кандидозен вулвовагинит, независимо от прилагането на АЕП, се запази високата честота на разкъсване на влагалището и малките срамни устни (40 и 33.3%). При 37 бременни с урогенитална хламидиоза беше направена сравнителна оценка на резултатите от прилагането на азитромицин и еритромицин. Съгласно получените резултати, двата препарата се оказаха високоефективни и честотата на излекуване беше съответно 100 и 92.3%. В същото време честотата на страничните ефекти в групата на пациентките, получаващи азитромицин, беше минимална – 4.3%, докато при приема на еритромицин – 42.9%. Нещо повече, на фона на лечението с еритромицин страничните явления се оказаха доста по-изразени, което в два от случаите наложи отмяната на препарата.